— Просто се опитвахме да бъдем старателни.
— Наистина — рече Харди, — усърдността е похвална. Бяхте внимателни с всички дрехи, които иззехте, и с опаковането им, за да могат по-късно да бъдат тествани в лабораторията, нали така?
— Да.
— Но с всичките си сложни тестове хората от лабораторията не успяха да открият никакво доказателство за кръв на нищо и никоя от дрехите, които иззехте от дома на Таунсхенд, нали така?
Стайър най-сетне се съживи.
— Възразявам. Само слухове.
— Приема се.
— Добре, нека задам въпроса си по друг начин, инспекторе. Искам да предположите, че хората от персонала на лабораторията ще свидетелстват, че не са открили кръв. Това не е съвместимо с теорията ви за начина, по който това престъпление е било извършено, нали?
Сега Стайър влоши грешката си. Трябваше да остави Скиф да каже, че може би обвиняемата е изхвърлила дрехите си, или може би, че не е имало достатъчно кръв, за да бъде открита, но вместо това той възрази.
— Спекулация, Ваша чест. Не е свързано. Теориите на инспектор Скиф не са доказателство.
Харди не можеше да повярва на късмета си.
— Ами, господин адвокат — рече той, — точно това имах предвид и аз. След като обвинението признава, че теориите на инспектор Скиф не са доказателство, и тъй като обвинението явно не разполага с друго, освен с теориите й, нямам повече въпроси.
Браун удари с чукчето си и направи забележка на Харди, че изнася речи, но на него не му пукаше.
През остатъка от следобеда Харди продължи да затвърждава същите твърдения с останалите свидетели от лабораторията.
— Вие сте експерт по пръстовите отпечатъци, нали? Открихте ли отпечатъци в дома на господин Пресли?
— Да. Много.
— Имаше ли такива на Мая Таунсхенд?
— Не.
— Всъщност има няколко пръстови отпечатъци на хора, които никога не сте идентифицирали, нали?
— Да.
— Имаше ли отпечатъци на масата — там, където жертвата е седяла?
— Да.
— Отпечатъци на мивката, където сатъра уж е бил измит?
— Да.
— Отпечатъци от вътрешната страна на дръжката на апартамента?
— Да.
— И никои от тях не са на Мая, а някои са неидентифицирани?
— Точно така.
Харди направи същото и с ДНК-то — малко възстановено, малко неидентифицирано, нито една част от която не принадлежеше на Мая. Когато най-сетне приключи с последния си кръстосан разпит в пет без десет, той вдиша дълбоко и погледна към Стайър, който седеше оклюмал на масата си. Прокурорът беше изял голям пердах днес за доказателствата за Пресли и го съзнаваше отлично.
Но следващата стъпка бе да говорят за мотиви. А доказателствата за мотиви, знаеше Харди, щяха да бъдат брутални.
27.
Вратата на апартамента се отвори и Уайът Хънт застана пред младия си съдружник.
— Какви са тези глупости, Крейг?
— Какви глупости?
— Какви глупости, питаш. Да се обадиш, че си болен, когато изглеждаш толкова болен, колкото съм аз в момента, с изключение на малко червено около очите. Друсан ли си?
— Леко.
— И какво се надяваш да постигнеш с това?
— Нищо. Не се опитвам да постигна нищо. Освен да измисля как да се събера обратно с Там.
— Мислиш по-добре, когато си напушен?
— Не знам. Вероятно не.
— И все пак, ето те тук.
— Просто реших да си взема един почивен ден и да обмисля нещата.
— Това ли представлява мисленето за нещата?
— Не. Чувствах се зле заради Там и се опитах да се разведря малко.
— Да, приличаш на истински веселяк.
— Какво искаш да кажа?
— Няма нищо, което можеш да кажеш, Крейг. Знаеш правилата. Ако искаш почивен ден, се обаждаш и питаш дали може да го получиш. Ако не греша, май си го правил преди и никога не е било проблем. Но не се обаждаш да кажеш, че си болен, когато не си.
— Съжалявам.
— Е… — Хънт мразеше това, мразеше и Крейг в този момент. — Ако искаш да се събереш отново с Тамара, това не е ядрена физика. Тя иска само да спреш с тези лайна.
— Там ли те прати тук?
— Не. Исках да видя колко е зле положението.
Киурко издуха дим във въздуха помежду им.
— Не е толкова зле, колкото изглежда.
— Чудесно. Радвам се да го чуя. Защото да ти кажа честно, не изглежда никак добре в момента.
— Ще ме уволниш ли?