— Добре, какво мога да направя за вас?
— Опитваме се да разберем малко повече — започна Хънт, — за начина, по който Дилън е продавал марихуаната оттук. Знаете ли нещо по този въпрос?
Руиз имаше бързи, тъмнокафяви очи, които погледнаха към касата и веднага обратно към Хънт.
— Дилън в голяма степен се оправяше с всичко това сам, мисля.
— Сериозно?
— Да.
От тезгяха се провикнаха, че кафето на Хънт е готово и той се обърна и се усмихна.
— Това е за мен, веднага се връщам. Възразявате ли да седнем някъде за минутка?
— Минута. Разбира се.
Хънт взе кафето си, обърна се и Руиз отново се бе появил до лакътя му.
— Има столове в офиса ми — каза той. — Последвайте ме. — И го поведе.
Стаята беше малка и тясна, около два метра и малко на три и малко. До лявата стена имаше претрупано бюро и Хънт седна на единия от двата стола в далечния му край. Стените бяха облепени с плакати на места, на които се отглеждаше кафе — Коста Рика, Хавай, Кения, Индонезия. Руиз затвори вратата, след това издърпа малка дървена бъчва и седна отгоре й.
— Имам само няколко минути — предупреди, — започва да става напечено отвън.
— Изглежда, че тук винаги е напечено.
— Да, май е вярно.
Обнадеждаваща усмивка се появи и изчезна също така бързо.
Хънт отпи малка глътка от горещото си кафе.
— Наистина е вкусно — отбеляза.
— Да.
— Е, предполагам, че големият въпрос е как Дилън е разпределял парите сред работещите тук. Само на помощник-управителите или всеки получаваше парче?
Руиз, както предполагаше Хънт, беше хванат напълно неподготвен и само отвори и затвори уста няколко пъти, преди да каже:
— Ами не.
— Не, всеки получаваше парче?
Бързите очи огледаха малката стая и най-накрая фиксираха Хънт.
— Не, нито едното. Това си беше нещо само на Дилън.
— Не — рече Хънт. — Не, знаем, че това не е истина.
— Истина е.
— Не, не е.
Хънт поклати глава със съжаление.
— Добър опит, Еухенио, но Мая ни каза как най-общо е ставало. И честно казано, вече започваме отчаяно да търсим някой друг, които може да е имал мотив да убие Дилън. Или журито ще реши, че е била тя. Така че тя — Мая — иска да отидем в полицията и да започнем да ви водим един по един в участъка, за да си поговорим. И наистина, кой може да я вини? Но шефът ми смята, че не е необходимо да се стига чак дотам, за да получим това, което ни трябва.
— Какво ви трябва?
— Трябва ми да знам това, което ти и колегите ти знаете.
— Като например?
— Не зная точно, да ти кажа. Но определено клиенти, които са имали затруднения с плащанията, или пък хора, които са създавали неприятности на Дилън по някакъв друг начин. Хайде, Еухенио, знаеш за какво говоря. И ти си участвал. Не се води наркобизнес за десет бона месечно, без да имаш някакви проблеми.
Управителят се полуизвърна към вратата и когато погледна обратно към Хънт, отново поклати глава.
— Не.
Хънт се усмихна.
— Мислех, че това сме го минали. „Не“ не е правилният отговор. „Не“ означава, че ти и останалите започвате да правите разходки до полицейското управление.
— Но те казват, че не е било заради тревата. Не я взеха.
— А така. „Те“. „Те“ не са „тя“. Така че, кои са „те“?
Напрегнатият управител се разшава върху бъчвата.
— Нямам предвид „те“ в този смисъл.
— А в кой?
— Такъв е изразът.
— Добре. Но нека ти кажа нещо. Колкото повече научаваме, толкова повече се убеждаваме, че всъщност наистина е точно заради тревата. Мая също мисли, че е било заради дрогата, тъй като определено не е заради нея. Нали виждаш откъде изхождаме? Времето ни изтича.
— Да, но не зная никакви имена.
Хънт пусна ледена усмивка.
— Е, точно тук имаш късмет. Защото се оказва, че ние знаем имена, даже имаме цял списък. Само не знаем какви връзки са имали някои от тези хора с Дилън. Трябва да си поговорим още с теб, както и с други хора от персонала, които са били част от цялата работа.
— Никой не е участвал в това. Никой не е продавал или пипал нещо, освен Дилън.
Хънт се облегна назад в стола си.
— Вярвам ти, Еухенио. Но не говорим за продажби. Говорим за съдействие и отплата. Вие сте знаели какво е правел Дилън и сте му помагали да го върши, а в замяна той ви е плащал под масата, най-вероятно доста добре. Ти и аз знаем това, но то не е било обект на много полицейска загриженост за момента, тъй като те са заети да мислят за Мая и убийството. Така че все още сте в безопасност. И истински добрата новина сега е, че ако говорите с мен или някой от моите колеги, няма да си навлечете неприятности. Но ако ченгетата дойдат тук и се намесят, всичко това ще се промени.