Сега се обърна обратно към свидетеля.
— Благодаря ви, госпожо Бийл. Нямам повече въпроси.
Джанси Тикнър се поразприказва, след като обвиниха Мая през октомври. Макар че в първите си разговори с Брако и Скиф бе необщителна, през процеса на подготвяне за предварителното изслушване с Пол Стайър през ноември, тя си бе спомнила доста голяма част от онова, което първоначално твърдеше, че не помни за Мая Таунсхенд и връзката й с Дилън.
Сега Стайър видя, че тя се старае да сподели всичко възможно от тези спомени с журито.
— Значи господин Воглър ви е казал за предишната им връзка?
Харди възрази въз основа на слух, но както си и мислеше, че може да стане, Браун го отхвърли.
Слухът беше една от най-гъвкавите и объркващи концепции в правото — понякога разрешено, понякога не — и Браун изглеждаше така, сякаш днес щеше да разреши свидетелските показания на Джанси да бъдат изслушани.
Тя приемаше теорията на Стайър, че твърденията на Воглър са били против неговия наказателен интерес — нещо толкова непоносимо за него, че никога нямаше да го каже, ако не бе вярно. И това бе изключение от правилото за слух.
Браун изглежда също така приемаше аргументите на Стайър, че твърденията са били допустими за душевното състояние на Воглър, нещо толкова тайнствено, че дори и Харди не успяваше да го разбере. Във всеки случай, независимо дали бе законно или не, каквото кажеше Браун щеше да бъде решаващо в тази съдебна зала днес и Харди трябваше да се примири с това.
— Да — каза тя, — били са интимни в университета.
— А след това?
Този път, с чувство на безсилие, Харди вдигна ръка.
— Възразявам. Няма връзка.
— Води до мотива, Ваша чест — отвърна Стайър. Ако не успееше да убеди журито за изнудването, щеше да използва зарязания любовник като резервен вариант.
Браун рязко кимна, както й беше привично, и отново закова Харди.
— Отхвърля се.
— След като са завършили университета, госпожице Тикнър, господин Воглър каза ли ви, че е имал интимни отношения с обвиняемата?
— Да. До малко преди да ме срещне.
Харди усети силна хватка около ръката си и чу острия глас на Мая в ухото си:
— Това е проклета лъжа! — Достатъчно силно, че да бъде чута в цялата съдебна зала, а може би и в съседната.
Съдия Браун удари с чукчето.
Но Мая, която досега беше доста мудна по време на всички процедури, внезапно бе оживяла.
— Това просто не е вярно — каза тя на Харди, след което се обърна на другата страна на мястото си, погледна към журито и им заяви директно: — Не е истина — повтори.
Бам! Бам!
— Господин Харди, контролирайте клиента си! Пристав.
Но преди който и да е от двамата пристави да успее да я стигне, Мая вече се бе обърнала изцяло, за да срещне погледа на съпруга си на реда зад нея.
— Не е — каза тя, — не е.
— Всичко е наред — отвърна й той. — Вярвам ти. — И той протегна ръка, за да я докосне.
Но до този момент първият пристав вече бе стигнал до тях и се намърда помежду им, избутвайки ръката на Джоуел настрани и поглеждайки към Браун за по-нататъшни инструкции. И като отговор на тази ескалация, цялата публика сякаш избухна заедно през стабилните удари на чукчето.
Когато най-сетне, след почти минута, поне сърдито мълчание бе настъпило в залата, ако не истински ред, и Браун погледна надолу към Харди. Изглеждаше сякаш внезапно бе остаряла с десет години. Истински страх, че съдебната зала толкова бързо се бе изплъзнала от контрола й, личеше на лицето на съдията и по извивките на устните й. Може би не й се бе случвало скоро, но каквато и да бе причината, тя не беше подготвена за това. Докато Харди можеше да чуе пулса си, от един удар до друг, Браун се превърна от изплашена лелка в разярен прелат. Тя отново беше в своите владения, за момент изглеждаше, че залата ще замлъкне, но тогава тя отново заудря с чукчето, докато тишината не стана пълна.
Докато се съвземаше, тя повика Харди и Стайър при себе си. Говореше преувеличено тихо.
— Господин Харди, още едно избухване от клиента ви като това, което всички трябваше да изтърпим току-що, и ще наредя да я изведат от съдебната зала. Може да гледа процедурите на телевизор в затвора, ако не умее да се контролира. Достатъчно ясно ли се изразих?
— Да, Ваша чест. — Можеше да мине и с малко по-цветущи извинения, но реши да остави нещата, както си бяха. Ако не друго, клиентката му поне бе постигнала една от главните му цели — да се превърне в човек за журито.