— Ти не знаеш? Аз знам. Джери Глас и Скиф. Цялата история е ненормална. Като мотивирано убийство, още по-малко пък две, нямаше никакъв смисъл още от самото начало. Не че Мая не може да е очистила тези двамата, но никога не е имало случай, основан на солидни доказателства. Знаеш го.
— Е, поне сега го мисля. Просто се чудя какво още ще изскочи, че да направи детайлите да изглеждат съвсем некадърни.
— Имаш предвид нещо като Лори Брадфорд?
— Достатъчно си близо. Говори ли с нея?
— Още не, но Уайът Хънт го направи. Сложих я в списъка си със свидетели, което е чудесно за добрите момчета, но не и за теб.
— Скиф и Брако са знаели всичко за нея и са решили, че не е важна.
— Така и предположих. Мисля си обаче, че би могла да бъде.
Глицки се отпусна назад, когато облеченият в смокинг професионален сервитьор дръпна завесата и взе поръчките им — обичайното за Харди, когато идваше тук — писия, и раци за Глицки. След като той ги остави, двамата мъже помълчаха малко и накрая Харди отбеляза:
— Е. Не ме повика тук, за да ми помогнеш да отърва Мая.
— Така е.
— Ами?
— Ами извиках те, защото делото започва да изглежда загубено за нас. Определено страната с Пресли поне.
— Както и трябва да бъде.
— Добре, признавам, може би. Това е проблемът, когато нещата се започват толкова немарливо и накрая станат политически.
— Повече или по-малко съм запознат с това, Ейб. Какво искаш?
Глицки направи пауза.
— Искам да знам дали ти е известно нещо, което трябва да зная за Руиз.
— Като например?
— Ако знаех, нямаше да има нужда да те питам, нали?
— Ако действително зная нещо, то как точно ще помогне на клиентката ми?
— Най-вероятно няма.
Харди се намръщи.
— Еха, наистина ме изкушаваш. Какво имаш дотук?
— Важно, нищо. Ако той не беше работил в „Бей Бийнс Уест“, щяхме да сме съвсем на нулата. — Глицки предъвка още едно кубче лед. — Както може би си предположил, това върви малко като хранителна верига.
Харди помисли за момент, но външно запази спокойствие, въпреки нуждата да покаже изненадата и удоволствието си.
— Кати?
Кимване.
— Зад кулисите, разбира се, и винаги опровержимо. Но чрез Кларънс, след това Батист. — Съответно областният прокурор и шефът на полицията. Сериозен натиск на високо равнище отгоре. — Управлението й помага за случая, особено след като чуха за вчерашното фиаско с Лори Брадфорд и че по някакъв начин солидно разследване в друго, свързано с „Бей Бийнс Уест“ убийство, ще освободи Мая. Не съм толкова сигурен в това. Може да помогне за Воглър, макар да смятам, че ще го отнесе за него, и няма да има нужда от него за Пресли. Но както и да е, Кати мисли, че Руиз ще отвори врата и тя малко или много ни предизвика да направим нещо по този въпрос, при това бързо, или може би нечия глава ще се търкулне.
— Твоята?
— Не е невъзможно. На Франк също. Който, ти сигурно си спомняш, служи за удоволствие на кмета.
Сервитьорът почука, дръпна завесите и остави чиниите им. Когато пердето се спусна зад гърба му, Харди се обърна към Глицки:
— Докъде бяхме стигнали?
— Кати Уест и Еухенио Руиз.
Дизмъс набучи парче риба на вилицата си, без да бърза. Най-сетне взе решение и отговори:
— Може и да имам нещо.
— Може. Това ми хареса.
— Знаех си, че така ще стане. Затова и се изразих точно така. Може и да имам нещо, ако ти имаш за какво да ми го размениш.
— Най-вероятно не. Но какво?
— Ако откриеш нещо, основано на това, което ще ти кажа сега, искам да разбера и аз.
Глицки не се поколеба дори за миг. Веднага заклати глава.
— Не мога да направя това.
— Хубаво.
— Диз.
— Без спорове, Еиб. Не можеш да го направиш, значи просто не можеш.
— Имаш предвид, ако ще помогне на случая ти?
— Имам предвид каквото и да е.
— Не мога. Знаеш, че не мога.
Харди сдъвка рибата и преглътна.
— Не е мой проблем. Моят проблем е моят клиент.
— Ами ако не й помага?
— Аз ще преценявам това. Съжалявам, но такива са правилата. — Той се поколеба. — Виж, ако така ще ти помогне, можеш да го споделяш и със Стайър. Просто не искам да виждам как нещо друго изчезва така, както се случи с Лори Брадфорд.