В края на това фиаско, Мая бе задължена да отговаря пред съда.
Бе подал проформа във Върховния съд жалба 995, която целеше отхвърляне на двете обвинения в убийство от първа степен срещу Мая на основание, че прокуратурата не бе успяла да предостави дори и вероятен мотив, който да дава основания да се предполага, че тя е извършила тези убийства.
Харди дори си бе позволил известна доза оптимизъм. Имаше достатъчно доказателства, за да се възбуди процес, но със сигурност съдът щеше да съзре същите слабости при наличните доказателства, които самият той бе забелязал. Затова настоя — а и Мая имаше право на това — предварителното изслушване да се проведе десет работни дни след нейния арест. Бе преценил, че може да обори доказателствата, а и не виждаше начин делото да се развие в по-положителна посока за защитата. Но ето че сега се намираше в съдебната зала на Браун.
Бе сбъркал.
Другата причина, поради която искаше бързо провеждане на изслушването беше, че арестът на Мая бе широко отразен в медиите и градът безумно се вълнуваше. Прецени, че положението единствено ще се влошава и поне за това се оказа прав. Процесът при закрити врати и свързаното с него разследване, проведено от Джери Глас от страна на федералното правителство, съпроводено с публични заплахи за конфискация на имуществото на семейство, дейно участващо в развитието и политическото управление на града, бе изкусно претворено в повествование, което разпалваше въображението на хората. Харди предполагаше, че това ще се случи.
Познавайки в общи линии политическата класа на Сан Франциско, както и сработването между вероятните съдебни заседатели, склонни към изпитване на малко симпатия, но много враждебност и завист — публичното око обикновено бе злонамерено настроено към предприемачи и политици, — искаше по-ускорено провеждане на процеса, преди всеки един жител на Сан Франциско да бъде повлиян от инсинуациите, оклеветяването и жлъчта от страна на пресата спрямо неговата клиентка, далеч преди всеки да има възможност сам да вземе решение. Съдебните заседатели не винаги издаваха присъди на базата на факти. Понякога гласуваха съобразно собствените си предубеждения. Поради недостатъчността на доказателствата за същинските убийства, през октомври вярваше, че ускоряването бе единственият шанс да освободи клиентката си и да прекрати дебата какви хора са Таунсхенд и какво всъщност трябва да представляват предприемачите и лобистите.
Сега, в средата на февруари, се намираха тук, под председателството на Браун, изправени пред развитие, което се бе стремил и борил да избегне, но се бе стоварило върху главата му. Бе изисквал неотложно провеждане на процеса и сега щеше да го получи.
Дори действайки възможно най-бързо, така и не успя да избегне вторичната вреда, която продължаваше да оказва пагубно влияние върху разширения състав на семействата Фиск, Таунсхенд и Уест, съответно на Харлан, Мая и на кметицата — Кати Уест. Оказа се, че изисканите от Федералната власт документи, особено финансовите извлечения, попаднали в способни ръце, като тези на Джери Глас, биха могли да представляват доста силно оръжие.
Когато федералният процес бе започнал, Глас едва бе намерил време да хвърли бегъл поглед на счетоводните книги на „Бей Бийнс Уест“, да не коментираме проучването на обширната дейност на Джоуел Таунсхенд и как всъщност биха могли да бъдат свързани помежду си. Но откакто бе открита връзката между продажбата на марихуана от страна на Дилън Воглър и „Бей Бийнс Уест“, която бе необходима на прокуратурата, за да установи смислен мотив за извършеното от Мая убийство, Глас и неговата дясна ръка Дебра Скиф, очевидно бяха доставяли на обвинението каквото можеха във връзка с поставените под въпрос финансови връзки между кафенето и семейство Таунсхенд.
Това не причини големи щети по време на предварителното изслушване, макар вероятността за пране на пари очевидно да бе изиграла своята роля при решението на Съда — съдебните заседатели трябваше да претеглят доказателствата и да достигнат до собствено заключение в случая на Мая. Но през следващите няколко месеца и особено през последните две седмици, следователите на Глас и „броячите на зърна“ най-накрая успяха да изровят нещо, което решиха, че е съкровище и разкрива сложните финансови взаимоотношения и уговорки. Сега щяха да замесят Таунсхенд, Харлан и Кати Уест, както и още няколко големи играчи в най-малкото будещо въпроси, дори неетично и незаконно разследване.