Според някои хора Тони Маркети преиграваше с конспирацията, тъй като домът му бе разположен в странична уличка в прекомерно голяма близост с полицейския участък. Когато минаваше пред него, Аштън стрелна с поглед дежурния полицейски сержант, застинал над бюрото си, и едва удържа на изкушението да влезе вътре и да съчетае полезното с приятното. Това обаче можеше да почака.
Вратата на дома на Тони се отвори пред него, още когато я наближи. Това щеше да бъде напълно естествено, но в един нормален свят. Измина малко време, преди Аштън да осмисли значението на този факт. Нима генераторът се бе повредил? Стрелна с поглед застиналата улица и се успокои.
— А, наш Боб Аштън дошъл! — раздаде се познат глас. — Никога не си идвал толкова рано. Много ти е странна гривната. Мислех, че само аз имам такава.
— Здравей, Арам — отвърна Аштън. — Май някои неща още не са ни съвсем ясни. Ти вече ангажира ли Тони, или все още е свободен?
— Съжалявам. Договорихме се да свърши една малка работа, която ще му отнеме известно време.
— Само не ми казвай, че ще я върши в Националната галерия или в музея „Тейт“.
Арам Албенкян погали добре подстриганата си козя брадичка.
— Кой ти каза? — попита.
— Никой. Все пак, именно ти си известен като най-големия мошеник в търговията с произведения на изкуството, така че май вече започвам да разбирам какво става. Тази гривна заедно с един списък за покупки не ги ли получи от една хубава брюнетка?
— Не виждам защо би трябвало да ти давам обяснения, обаче отговорът е отрицателен. Получих ги от един мъж.
Аштън леко се изненада. След това присви рамене.
— Всъщност трябваше да съобразя, че с такава работа няма да се занимава само един човек. Любопитно е кой стои в дъното на всичко.
— Ти имаш ли някакви предположения? — попита предпазливо Албенкян.
Аштън реши, че си струва да рискува да подаде малко информация, за да види реакцията на събеседника си.
— Тези хора очевидно не се интересуват от пари. Имат си, колкото си искат, а и с тази играчка могат да се сдобият с още повече. Жената, която дойде при мен, каза, че е колекционер. Тогава не приех тези думи сериозно, но сега виждам, че е казвала истината.
— А ние къде се вписваме в тази картина? Какво им пречи сами да си свършат работата? — попита Албенкян.
— Може би ги е страх. А може би искат да прибягнат до нашите… до нашите специализирани услуги. Част от стоката в моя списък е много добре охранявана. Според мен тези хора работят за някой смахнат милионер.
Това не бе никак убедително и Аштън го знаеше. Щеше му се обаче да разбере как ще реагира Албенкян.
— Драги ми Аштън, как ще обясниш това мъничко нещо? — отвърна му нетърпеливо другият, като посочи с поглед китката си. — И на мен, дето хич не разбирам от наука, ми стана ясно, че за такова чудо дори и нашите най-напреднали технологии не могат да мечтаят. Изводът може да бъде само един.
— Продължавай.
— Тези хора са от… отнякъде другаде. Започнали са систематично да ограбват нашия свят. Нали и ти си чел за ракети и космически кораби? Е, някой вече ги е направил.
Аштън не се засмя. Тази теория не изглеждаше по-фантастична от фактите.
— Които и да са, опознали са ни много добре — каза. — Сигурно са ангажирали и други екипи. Нищо чудно точно в този момент някой да оглежда из Лувъра и музея „Прадо“. Светът ще бъде много изненадан, преди да приключи днешният ден.
Разделиха се приятелски, макар и никой от двамата да не сподели съществена информация със събеседника си. За миг Аштън се замисли дали да не се опита да вербува Тони въпреки ангажимента му, обаче накрая реши, че не си струва да си навлича лошите чувства на Албенкян. Явно налагаше се да се задоволи със Стив Ригън. Това означаваше да извърви около миля, тъй като по съвсем очевидни причини не бе възможно да се използва градският транспорт. Щеше да умре от старост, решеше ли да чака на някоя автобусна спирка. Аштън нямаше представа какво можеше да му се случи, ако се опиташе да подкара автомобил при задействано поле, пък и го бяха предупредили да не прави никакви експерименти на своя глава.
Впечатли се, че дори и едва ли не освидетелстван идиот като Стив, четящ само комикси, не се изненада от ускорителя. След като получи един умишлено опростен до крайност инструктаж, Стив спокойно сложи на китката си резервната гривна, която за учудване на Аштън неговата посетителка му бе дала, без да задава въпроси.