Клиентката на Аштън бе помислила за всичко. Заедно със Стив само веднъж седнаха на една пейка, за да похапнат сандвичи и да си починат. Когато най-сетне стигнаха до музея, и двамата не се чувстваха смутени от предстоящото необичайно занимание.
Прекосиха портите на музея и започнаха да изкачват широките каменни стъпала към входа. Въпреки логиката продължиха да разговарят шепнешком. Аштън чудесно си знаеше работата. С престорен хумор показа пропуска си за библиотеката на застиналите като статуи портиери, като обаче внимаваше да не се доближава до тях. Когато влезе в голямата читалня, реши, че постоянните й посетители и без въздействието на полето изглеждаха по същия начин.
Събирането на книгите от списъка се оказа лесна, но скучна работа. Очевидно, бяха подбрани както заради тяхното литературно съдържание, така и в качеството им на произведения на изкуството. Подборът бе дело на някой, който си разбираше работата. Дали го бяха направили самите те, или бяха прибягнали до услугите на експерти? Дали самият той щеше някога да разбере цялата мащабност на операцията?
Наложи се да се разбият доста шкафове, при което Аштън внимаваше да не бъде увредена някоя книга, дори и от непоръчаните. Когато се съберяха повечко книги, Стив ги взимаше, изнасяше ги на двора и ги стоварваше върху паветата. Не след дълго там се образува малка пирамида.
Книгите спокойно можеха да бъдат оставяни за кратко време извън обсега на ускорителя. В нормалния свят никой нямаше да забележи светкавичния миг на съществуването им.
Поработиха в библиотеката около два часа и след това хапнаха, преди да се заемат с изпълнението на следващата задача. Пътьом Аштън реши да свърши и една лична работа. Чу се счупването на стъкло, усамотението на една творба бе нарушено и ръкописът на „Алиса в страната на чудесата“ спокойно се намести в джоба на Аштън.
В античния отдел не се почувства съвсем компетентен. Трябваше да се вземат по няколко вещи от всяка зала и понякога бе трудно да се разбере защо клиентката му се бе спряла точно на тях. Аштън отново си спомни думите на Албенкян — тези произведения на изкуството са били подбрани от същества с напълно нечовешки вкус. Този път, ако се изключат някои предмети, ония очевидно не бяха прибягвали до помощта на експерти.
За втори път в историята стъкленият калъф на Вазата от Портланд бе разбит. Аштън реши, че след пет секунди сигналната инсталация на целия музей щеше да се задейства и да хвърли всички в смут. След пет секунди обаче той щеше да се намира на мили от това място. Докато добросъвестно изпълняваше задълженията си по договора, започна да се замисля дали не бе поискал твърде ниска цена. Нищо, това бе поправимо.
Обзе го удовлетворението на опитен майстор, докато наблюдаваше как Стив мъкне към двора големия сребърен поднос от Съкровището на Милденхол. Купчината вече бе станала внушителна.
— Готово — рече. — Тази вечер ще можеш да ме откриеш у дома. Сега ще ми върнеш тази играчка.
Отидоха чак в Хай Холбърн и избраха тиха уличка без нито един минувач. Аштън разкопча гривната, направи няколко стъпки назад и видя как спътникът му се вкаменява. Стив, включил се отново в потока на нормалното време, бе станал уязвим. Щеше обаче да потъне в лондонските тълпи още преди да се включи алармената инсталация.
Когато Аштън се завърна в двора на музея, съкровището вече бе изчезнало. На негово място видя жената, която неотдавна — всъщност кога точно? — го бе посетила. И сега бе изящна и самоуверена, обаче стори му се и малко уморена. Доближи я, докато техните полета се сляха и преградата от безмълвие бе преодоляна.
— Надявам се, че сте доволна — каза Аштън. — Как успяхте да изнесете толкова бързо стоката?
Тя докосна гривната на китката си и почти незабележимо се усмихна.
— Не само промяната на хода на времето ни е по силите.
— Тогава защо прибягнахте до моята помощ?
— Поради технически причини. Необходимите ни вещи не трябваше да се намират в близост до друга материя. Така се сдобихме единствено с нещата, които действително ни трябват, без да ни се налага да изразходваме излишна енергия за транспортирането им. Така. А сега, бихте ли ми върнали гривната?
Аштън с бавно движение й подаде резервната гривна, без обаче да се опитва да откопчае тази на китката му. Може би действията му криеха опасност, обаче той бе решил да отстъпи при първия признак на появяването й.
— Готов съм да намаля хонорара си — каза. — Дори и въобще да се откажа от него, ако ми оставите само това — докосна китката си, където металният предмет пробляскваше в светлината на слънчевите лъчи.