Гласът на придружителката му се разнесе някъде отдалеч.
— Вече ви обясних, господин Аштън, че пътуването във времето дори и по този начин се нуждае от огромно количество енергия. От много повече енергия от освобождаваната от една бомба. Тя обаче играе само ролята на спусък.
Гостенката посочи улицата под краката им.
— Знаете ли нещо за собствената си планета? Вероятно не, вашата раса научи твърде малко неща. Обаче дори вашите учени успяха да установят, че на две хиляди мили под повърхността на Земята се намира нейното гъсто течно ядро. Образувано е от материя под високо налягане, способна да съществува в две стабилни състояния. При определен начин на въздействие може да премине от едното в другото със същата лекота, с която масивен предмет пада от лекия допир с пръст. Промяната обаче, господин Аштън, ще освободи сили, по-могъщи от всички земетресения във вашия свят от деня на възникването му, взети заедно. Вашите океани и континенти ще полетят в пространството и Слънцето ще се сдобие с втори астероиден пояс.
Ехото от този катаклизъм ще се разнесе из пространството и времето и вашият свят ще се разкрие за нас за частица от секундата. Именно през този миг ще се опитаме да спасим каквото е възможно от неговите съкровища. Не ни е по силите да направим нещо повече. Що се отнася лично до вас, макар и да бяхте движен изцяло от себичността си, неволно направихте на вашата раса неоценима услуга.
Трябва да се завърна на нашия кораб, очакващ ни до останките на Земята, във време, отстоящо на сто хиляди години от днешния ден. Задръжте гривната.
Завръщането бе мигновено. Жената внезапно застина и престана да се отличава от другите статуи от безмълвната улица. Аштън бе останал сам.
Сам! Доближи сияещата гривна до очите си, хипнотизиран от изящната й изработка и вълшебната й сила. Беше сключил сделка и щеше да изпълни своите задължения по нея. Можеше да изживее целия си живот — с цената на самота, непозната на нито едно човешко същество. Ако изключеше полето, последните секунди на историята щяха неумолимо да изтекат.
Секунди ли? Всъщност бе останало по-малко време. Нали му бе дадено да разбере, че бомбата вече е избухнала.
Приседна на тротоара и започна да мисли. Нямаше защо да изпада в паника. Трябваше да обмисли случилото се спокойно и без истерия. В края на краищата разполагаше с достатъчно време.
Разполагаше с безкрайно много време.