Когато майка му стана твърде слаба, за да става от леглото, се наложи той да се грижи за бебето. Наричаха го бебе, но всъщност беше почти на три. Майка му му каза да не доближава момчето до нея, защото ще се разболее. Бебето не изискваше кой знае какви грижи. Спеше много. Играеше си съвсем малко. Беше дребно хлапе и още не разбираше. Понякога питаше къде е баща им или какво става с майка им. Повечето време питаше за храна.
Храната им беше на привършване. Но майка му не му позволяваше да излезе навън. Било твърде опасно. Щял да се изгуби. Да го отвлекат. Или да го застрелят. Той спореше с нея. Беше на осем и едър за възрастта си. В училище бе обект на подигравки и жестоки обиди, откакто беше станал на шест. Беше силен. Можеше да се оправи сам. Но тя не му позволяваше да излезе. Казваше му, че и без това не задържа никаква храна, а той можел да поотслабне малко. Не искаше да го обиди, просто се опитваше да се пошегува. Обаче той не смяташе това за забавно.
Накрая им остана само една консерва кондензирана супа и опаковка стари соленки. Той подгря супата в камината, над огъня, който поддържаше с парчета строшени мебели и старите ловни списания на баща си. Бебето изяде всичките соленки, но каза, че не иска супа. Искаше макарони със сирене. Нямаме макарони и сирене. Имаме супа и соленки и това е всичко. Бебето се разрева и започна да се тръшка на пода пред камината, пищейки за макарони със сирене.
Той отнесе една паница със супа на майка си. Треската й беше лоша. Предишната нощ беше започнала да повръща от ония черни съсиреци, които бяха части от стомаха й, смесени с кръв, макар че тогава той още не знаеше какво представляват. Тя го наблюдаваше как влиза в стаята с мъртви, безизразни очи — втренченият поглед на Червената смърт.
Какво си мислиш, че правиш? Не мога да ям това? Махни го оттук.
Той изнесе супата и я изяде прав над мивката в кухнята, докато по-малкият му брат продължаваше да се търкаля на пода и да пищи, а майка му потъваше все по-дълбоко в безразличието, докато вирусът се разпространяваше в мозъка й. В последните си часове майка му щеше да изчезне. Нейната личност, спомените й, онова, което беше — те щяха да се предадат преди тялото й. Той изяде хладката супа и след това облиза паницата. На сутринта щеше да се наложи да излезе. Нямаше повече храна. Щеше да каже на по-малкия си брат да стои вътре каквото и да се случи и нямаше да се прибира, преди да е открил нещо за ядене.
На следващата сутрин се измъкна навън. Погледна в изоставените бакалници и супермаркетите. Потърси в разграбените ресторанти и заведения за бързо хранене. Откри кофи за смет, които смърдяха на развалени продукти и претъпкани пликове за боклук, където преди него бяха ровили много други ръце. До късния следобед беше открил само едно парче храна, което ставаше за ядене — малко кексче с размера на дланта му, което все още беше в найлоновата си опаковка. Намери го под празен рафт в една бензиностанция. Ставаше късно, слънцето залязваше. Реши да се прибере у дома и да се върне на следващата сутрин. Може би имаше още скрити или изгубени кексчета и други видове храна и той трябваше да търси по-усилено.
Когато се прибра у дома, входната врата беше открехната. Той помнеше, че я беше затворил след себе си, затова разбра, че нещо не е наред. Изтича вътре. Повика бебето. Влизаше от стая в стая. Погледна под леглата, в килерите и в колите, които стояха студени и безполезни в гаража. Майка му го повика в стаята си. Попита го къде е бил и му каза, че бебето непрекъснато плачело за него. Той попита майка си къде е бебето, а тя сопнато го попита не го ли чува.
Но той не чуваше нищо.
Излезе отвън и извика бебето по име. Провери двора, отиде до къщата на съседите и потропа по вратата. Потропа по вратите на всички къщи на улицата. Никой не отговаряше. Или хората вътре бяха твърде уплашени, за да излязат, или бяха мъртви, или болни, или просто бяха заминали. Той извървя няколко пресечки в едната посока и след това в другата, като викаше името на брат си до прегракване. Една старица излезе залитайки на верандата си и му изкрещя да се маха — имаше оръжие. Той се прибра у дома.