— Знаеш, че не мога. Трябва да пазя реномето си чисто, ако искам да получа опеката над Фло.
След което и двамата осъзнахме, че сервитьорката стои търпеливо до нас и очаква да вземе поръчките ни, слушайки ни като омагьосана.
— Извинете ни, скъпа — рече й Дънкан и поръча две капучино. Момичето се отдалечи между масите. Изглеждаше така, сякаш папата й бе обещал лична аудиенция. Добрите маниери на Дънкан имаха изключителен ефект върху жените. Което само показва, че ние не сме свикнали да се отнасят с нас като към деликатни цветя.
Разказах му за Фло и доктор Джон Прендъргаст, а той ме изслуша сякаш наистина имаше голямо значение за него. Това не можеше да бъде, знам го, но освен това съзнавам, че изпитва силни чувства към мен, и предполагам, че силните чувства са от голямо значение.
— Имаш вид — каза след края на моя разказ — сякаш току-що си приключила разходка върху горещи въглени. — Разгледа дланта ми, все едно върху нея бе написан отговора на някаква гатанка. — Чудя се защо те погледнах и се влюбих в теб? Една милисекунда на рампата и край. Всичко бе свършено. Може би защото принадлежиш към света на Кингс Крос? Обитателка на ужасна стара къща, гъмжаща от хлебарки, която повече върви пеша, отколкото с автомобил, пие евтино бренди, предана е до смърт на едно странно, откровено нежелано дете.
— Езикът ти, пич — усмихнах се аз, — е сладък като намазан с мед.
— Не, не е — отвърна той и потупа ръката ми. — Позволи ми да дойда с теб и тогава наистина ще открия меда.
Капучиното пристигна. Дънкан се усмихна на сервитьорката и й благодари — две аудиенции с папата!
— Защо искаше тази среща? — попитах го.
— Просто да те видя насаме — отговори. — Господин Тоби Еванс изглежда се е пренесъл на мое място.
— Не, той си има своя територия — отвърнах, облизвайки пяната от лъжичката си. Щастието ми се върна отново. — О, Дънкан, радвам се, че намерих моето ангелско котенце!
— Как си с парите?
— Добре.
— Ако имаш нужда, знаеш къде да ме намериш.
Но той знаеше, че не мога да приема пари от него. Все пак беше много мило от негова страна. Липсва ми. Не осъзнавам това така силно, както когато съм с него, дори и за по едно капучино на гарата.
Когато станахме да си вървим, аз се наведох над масата и го целунах жадно, с устни и език, той отвърна на целувката ми, като с едната си ръка забърса гърдите ми. Сервитьорката ни гледаше сякаш бяхме Хитклийф и Катерина38.
— Никога няма да мога да стоя далеч от теб — продума той.
— Чудесно! — Излязох и го оставих да плати сметката.
Когато влязох в Къщата, всички очакваха да чуят новини за Фло. Тъй като стажантите нямат право да влизат в отделенията през първите три месеца, нашата Папи си е вкъщи и вечер. Беше направила цяла камара китайска храна, която занесохме на тавана при Тоби, защото това е най-голямата стая в цялата къща и гледката оттам е великолепна. Смешна работа. Тоби обикновено е абсолютен маниак и полудява само при мисълта хора да нахлуят във владенията му — да не би някой да остави следа от токче върху белия му под или да надраска масата, или нещо такова. Но напоследък е по-приятелски настроен, може би защото ние установихме и стриктно спазваме няколко правила, като да събуваме обувките си, преди да се качиш по стълбата и да не му предлагаме да мием съдовете. Подозирам още една причина — че мадам Делвекио Шварц липсва дори и на Тоби, макар че всички я чуваме всяка нощ.
Разбира се, те знаят така, както и аз, че не съм напреднала в процеса по вземането на Фло повече, отколкото преди да открия къде е тя, но все пак е голямо облекчение, че поне знаем къде е и можем да я посетим. Чувството е съвсем различно. Проверих графика за посещенията, като попитах Прендъргаст, който, разбира се, ще присъства на всяка среща, за да слуша какво говорим и да види как изглежда всеки от нас и т.н. Но знам, че няма да постигне нищо повече с останалите, нищо повече от онова, което постигна днес с мен. Обитателите на Крос са свикнали да пазят своите тайни от останалия свят. Никой не бе изненадан, че нашето ангелско котенце бе скочило през прозореца, и никой не бе изненадан, че е оживяло, макар че Боб ужасно плака, когато им описах разкъсванията й. Боб има нежно и добро сърце. Клаус смята, че би било добре да занесе цигулката си в болницата и да й посвири, а аз не му казах, че може да има възражения. Но само да чуят веднъж как лъкът му минава по струните и ще променят мисленето си. Предполагам, че войната е причината Клаус да не направи кариера като музикант, но загубата за света се е превърнала в наша печалба, и освен това той е такъв мил сладур! Всъщност всички са много мили.