— Хариет — каза ми господин Хъш тази сутрин, — трябва да разбереш мисленето на чиновниците. За да решат този случай в твоя полза, ще са необходими мъдрост и кураж, каквито официалните власти нямат и не смеят да имат. Всичко се свежда до изкуството да запазиш носа си чист и краката си сухи, да внимаваш и да стоиш далеч от прегрешенията. Те са прекалено чувствителни, страхуват се да не би някой да ги натопи и да им търси отговорност за подобно необикновено осиновяване или настойничество. Може да се размирише страхотно и да бъдат обвинени. Така че няма да поемат риска скъпа моя. Просто не могат да го направят.
Прекрасно. Наистина прекрасно. Тя си седи там, вързана с тежкия ограничителен хомот и каишите, живееща от посещение до посещение, и няма нищо, което мога да направя, за да я освободя. Но пък в главата ми минаваха какви ли не налудничави идеи. Първата бе да предложа брак на Тоби, но тя не просъществува по-дълго от святкането на лампа. Ако Тоби приеме едно дете, то трябва да бъде негово и само негово. И трябва да е син, а не дъщеря. Обичам мъжа в него заради много неща — той е целенасочен като стрела, перфекционист, много е забавно да бъдеш с него и отгоре на всичко е много привлекателен. Дори понякога е страхотен. Но през повечето време е като трън в задника.
Сетне имах друга велика идея, която все още ме занимава. Бих могла да отвлека Фло и да напусна щата, а евентуално и страната. Австралия е голям континент. Ако двете се отправим към Алис Спрингс или към Катерине и аз работя като прислужница в някой мотел, никой няма да ми задава въпроси за нея. Фло просто ще си прекарва времето, като си играе в прахта с децата на аборигените, на които изобщо няма да им направи впечатление и едва ли ще забележат, че е няма — вероятно ще четат мислите й така, както правеше майка й. Тя ще бъде част от едно духовно общество, а когато съм свободна, ще бъде с мен. Схемата имаше доста положителни страни.
Вадя картите Таро, но все още не съм се опитала да ги наредя. Това е просто една безполезна забележка, предназначена да ме отклони от онова, което смятам да кажа. То е, че моите ръце не са съвсем стабилни, че очите ми са уморени и чувствам, че машинката на тялото ми се е изхабила от тичане. Смешно е, знам. Това е моментно настроение, ще ми мине. О, защо не се случи нещо?
Все още всяка нощ гледам в кристалното кълбо, след като мадам Делвекио Шварц ме събуди в три и десет. Теорията, която измислих, когато Дънкан откри Фло, беше прекрасна, но събитията не я потвърдиха. Така че трябва да приема, че откриването на Фло онзи ден от Дънкан е било случайно.
Петък, 24 март 1961
Нещо странно се случи тази вечер. Когато звънецът на вратата зазвъня малко след шест, отидох да отворя, защото никой от мъжете все още не беше се прибрал. И там, на верандата стоеше мадам Фуга от 17-д. О, Боже! Как ли е истинското й име?
— Радвам се да те видя — казах, като избягнах споменаването на име.
— И аз също, миличка — изчурулика тя.
— Ще влезеш ли? Кафе?
Тя отказа, трябвало да се връща обратно преди работата да стане прекалено напечена. О… била, хм… чудела се, хм… дали ние, хм… имаме някакви планове за свободните стаи?
— Някои от моите момичета се интересуват — каза в заключение мадам Фуга.
Колко странно! В този момент си дойдоха Джим и Боб с мотора и се присъединиха към мен, докато обяснявах на мадам, че общественият попечител контролира нещата и че не сме чули все още дали имат намерение да дават под наем свободните помещения.
— Шибани стари кучки! — изруга тя и си тръгна, оставяйки след себе си силен аромат на „Пату Джой39“.
— Бизнесът очевидно процъфтява — казах на Джим. — Вярвам, че този парфюм струва повече от диаманти или трюфели.
— Е, тя носеше също така и доста диаманти, освен ако не мислиш, че обеците и огърлицата й са големи парчета стъкло от бутилка — засмя се Джим.
— Това не е честно, нали? — каза леко замислено Боб. — Добрите момичета като теб и сбърканите като мен са щастливи, ако получат кутийка шоколад „Черна магия“.
Аз сграбчих дръжката на вратата като шокирана.
— Боб! Да не искаш да кажеш, че Джим ти е подарил цяла кутия шоколад „Черна магия“?
Боб се ухили, при което показа чак кучешките си зъби, големи колкото на Дракула.