— Джим ме обича.
— Е, аз сериозно си мисля да помоля мадам Фуга за няколко урока как да почна работа в техния бизнес — казах. — Това е единственият начин да печеля честно — хм, пардон, грешка — нечестно! — като си живея в къщи! Същевременно така ще осигуря на Фло цяла камара чичовци.
Джим се намръщи, но не на моята шега.
— Знаеш ли, Хари, това, което направи мадам Фуга, беше много странно. Тя трябва да знае, че не е в наша власт да даваме стаите под наем. Чудя се какво търсеше всъщност?
— Нямам представа — отвърнах.
Боб неочаквано изпадна в луд кикот.
— Аз пък се чудя какво ли ще кажат от службата за закрила на децата, ако знаеха за 17-б и 17-д. О-хо-хо-хо!
Но те знаеха, разбира се. Джим обаче беше права, че появата на мадам Фуга бе повече от странна. Какво търсеше тя? Какво душеше? Макар да подозирам, че службата за защита на децата не бе толкова шокирана от наличието на бардаците в съседните къща колкото бе мис Арф-Арф при второто си посещение, когато видя крилатия фалос, избродиран от вътрешната страна на мъжките джинси на Джим. Както бе силно впечатлена и от лейди Ричард, подпряна на ръката на Джим. Между нас казано, лейди Ричард продължава да спазва традиционната жалейка за мадам Делвекио Шварц. Все още ходи в черно, макар полите да са по-къси. Все пак обяви, че би могъл да облече лилаво или сиво. Дори, ако случаят го изисква, и бяло.
Вторник, 4 април 1961
Тази сутрин ми се обади секретарката на господин Хъш и ме помоли, ако е възможно, да отида в кантората в два часа. Всъщност не беше молба, както ми подсказа инстинктът. По-скоро призовка. Което означаваше да съобщя на сестра Агата, че се налага да напусна рентгеновото отделение по-рано. Денят не бе от най-натоварените, но за нея това, разбира се, няма значение.
— Госпожице Пурсел — започна със свадлив тон тя, — тези ваши неотложни задачи в последния момент започнаха да се превръщат в доста гаден навик напоследък. Това не е никак хубаво.
— Сестра Топингам — отговорих невъзмутимо, — вие преувеличавате. Случаите, когато съм отсъствала от работа тази година, са точно три. На втори януари, на единайсети и на тринайсети. В онзи петък, тринайсети, наистина бях на погребение, колкото и неподходяща да ви се струва датата. Не искам да ми се плаща за тези отсъствия, както и за двата часа, които ще изгубя днес следобед. Госпожица Смит и младшата лаборантка могат да се справят. Днес в спешното е съвсем спокойно. Да, знам, че ви затруднявам, но това не е нищо повече от затруднение. Болницата няма да престане да функционира, ако не съм тук.
Тя изкряка също като госпожата.
— Вие сте нахална, госпожице Пурсел! — беше най-добрият отговор, който можа да измисли.
— Не, сестро Топингам, не съм нахална. Просто направих непростимото, като се защитих.
Сестра Агата посегна към регистрационната книга.
— Можете да вървите, мадам. Уверявам ви, че няма да забравя това.
Уха! Мога да се обзаложа, че старата кучка наистина няма да го забрави.
Но пък се почувствах отлично, сякаш червеят на Пурсел най-сетне си повдигна главата40!
Настроението на господин Хъш бе малко по-добро от това на сестра Агата. Беше сбърчил нос, сякаш току-що бе открил, че хладилникът за месо се е развалил една минута след като е затворил магазина за дълъг уикенд.
— Вчера ходих в службата за закрила на децата — рече той — с цел да подам формална молба за осиновяването на Флоранс Шварц. Страхувам се, че реакцията им спрямо вас бе по-непреклонна, отколкото очаквах, госпожице Пурсел. Казаха ми направо, че нямате морално право да искате детето.
— Морално право ли?
— Това е терминът. Морално право. Първо, налице са двете къщи с лоша слава, граничещи със собствеността на вашата покойна хазайка, а тъкмо там вие имате намерение да отглеждате детето, за което не е сигурно, дали е наследник на същата. Второ, една от чиновничките в службата е говорила с госпожа Форсайт. Очевидно за вас и господин Форсайт се разпространяват някакви съмнителни слухове, а тази чиновничка била осведомена за тях от своя приятелка в „Куинс“. Госпожа Дънкан Форсайт ви описала като напълно пропаднала и без средства. — Гримасата му показваше, че месото катастрофално се е вмирисало. — Много съжалявам, но положението е такова.
— Мръсна кучка! Ще я убия! — произнесох бавно аз. Той ме погледна състрадателно.
— Съгласен съм, че убийството ще ви зарадва, Хариет, но то няма да помогне на Фло, нали така? — Сетне извади ножовете и избра най-острия, с който да ми причини колкото може повече болка. — Службата също така отбеляза, че Фло ще бъде изписана от „Роял Куинс“. Диагнозата е неспецифична форма на аутизъм, което означава, че ще бъде изпратена в подходящо болнично заведение.
40
Има се предвид поговорката „И червей да настъпиш, и той ще си повдигне главата.“ — Б.пр.