Изглежда това ще бъде водоразделът. Днес за пръв път наредих картите, след като Фло си легна, а Къщата потъна в тишина, като се изключи цигулката на Клаус.
Къщата е щастлива. Кралиците на мечовете са добре разположени, също така кралят на пентаграмите и кралят на мечовете. Само пажът на мечовете — Фло, не е точно на място. Сигурно заради драсканиците, трябва да е заради тях. Няма карта с това значение, която да избера като съответстваща на драскането, но всичко започна да се намества, когато излязоха обърнати шест купи. Нещо щеше скоро да се случи. Нещо специално, тъй като съседната карта бе глупакът. Неочаквано посещение? Сетне излязоха три деветки и четири двойки — разговори, кореспонденции, съобщения. О, моля се всичко това да предсказва, че някой ще почука на вратата!
Събота, 2 юни, 1961
Настъпи началото на зимата и вали толкова силно, че Тоби и аз трябваше да отложим нашия уикенд в Уентуърт Фолс. Фло и Марселина се разхождат цяла сутрин и изглеждат разочаровани. Предната врата отново е отворена и незаключена, но аз строго им забраних да излизат навън.
Всички се събрахме в моята всекидневна да пием кафе и да планираме какво да сготвим за обяд. Колко е приятно, помислих си, да чувствам как ме облива вълната на доброто съществуване. Благодаря ти, госпожо Делвекио Шварц, че ми даде възможността да бъда тази, която мисля, че съм. Ти си чудо човек, принцесо, чудо човек. О, питам се само кога ще преминеш наистина и окончателно в отвъдното?
Неочаквано Фло престана да търка крачетата си в килима, отиде и взе моливите си, избра от тях бързо като светкавица три и започна да драска по стената. Розово месо, сетне бледо, пепелявосиньо, накрая много тъмночервено.
И аз разбрах.
— Някаква непозната жена със синя коса, облечена в тъмночервена рокля идва по стълбите — произнесох.
Никой не помръдна. Никой не каза нито дума.
Почукване на вратата накара повечето от тях да подскочат. Тоби отиде да отвори. На прага стоеше непозната жена с изплакната в синьо коса и тъмночервена рокля.
— Извинете много — каза колебливо дамата, — търся мадам Делвекио Шварц.
Всички погледнаха към мен.
— Това е тя — рече Тоби, извивайки вежди към останалите, които се изправиха мълчаливо на крака.
— Аз съм госпожа Чарлс Помфрет-Смит — представи се непознатата — и… ами… чудя се дали?…
— Влезте, влезте — поканих я, докато другите се изнизаха навън. — Ужасен ден е навън, принцесо.
— Наистина — отвърна тя, сядайки срещу мен в розовото кадифено кресло, придърпано до ореховата масичка. — Обаче моят шофьор ми държеше чадъра.
— Навременната помощ е неоценима — казах, като потупах кристалното кълбо.
Госпожа Помфрет-Смит се огледа наоколо.
— От онова, което ми разказа Елма Пиърсън, не предполагах, че къщата ви е толкова хубава — възхити се тя.
— Нещата се менят, принцесо, нещата се менят. Ненадейната ампутация изисква нов декор, за да се върнат енергийните потоци към нормалното — отвърнах сладкодумно и напълно неразбираемо аз. — Значи мадам Пиърсън ви изпрати при мен?
— Не съвсем. Според нея мадам Делвекио Шварц е преминала в отвъдното, но аз съм толкова отчаяна, че все пак реших да опитам — рече тя, като свали от ръцете си тъмночервените ръкавици от ярешка кожа.
— Винаги съществува една мадам Делвекио Шварц. Аз съм, хм, така да се каже, второ издание. Това е моята дъщеря Фло.
— Как си, Фло? — попита мило жената.
Фло й се изплези, но не грубо, а по оня начин, по който малките деца се плезят, когато се въртят около краката на мама, опитвайки се да видят непознатия от всички ъгли.
— Какво ви тревожи, госпожо Помфрет-Смит? — попитах. Тя конвулсивно мачкаше ръкавиците си.
— Скъпа мадам Делвекио Шварц, мъжът ми! Имаше възможността да купи едни акции — става дума за производството на някакви смешни малки джаджи, които действат както разпределителните врати за овце, само че не са предназначени за овце, а за електричество, доколкото знам — отвърна твърде объркано тя.
— Какво е това разпределителни врати за овце? — попитах в пълно недоумение.
— Вие вероятно не знаете как разпределят овцете във фермите за клане, но аз знам. Баща ми е търговец на добитък. Вратата се люлее между двата двора за добитък и онзи, който е на нея, може да изпрати овцата в единия или в другия — обясни жената. — След като съпругът ми купи първия пакет акции, не овце, направи известни проучвания и вложи всичко, което има, за да закупи още. — Тя все повече и повече се вълнуваше, поради което реших, че има опасност шофьорът с чадъра да бъде загубен, заедно с лимузината, която караше, и имението в Пойнт Пайпър.