В мига, в който си го помислих, Фло взе един граховозелен молив и нарисува нещо с формата на човек, преследван от стрели в отровножълто. Да, точно така беше. А Фло току-що бе прочела моите мисли и бе отговорила на моя неизречен въпрос. Най-после! Тя ме допусна до мозъка си и ние станахме едно цяло. Аз съм реабилитирана.
Госпожа Помфрет-Смит все още ме гледаше въпросително, въпросът й продължаваше да виси във въздуха.
— Абсолютно съм сигурна, определено и положително — казах с вътрешно убеждение. — И още нещо. Можете да му дадете един съвет от — използвайте моето име! — от мадам Делвекио Шварц. Един умен мъж не бива да вярва на всичко, което неговите приятели и колеги казват.
— Ще му кажа! Непременно! — Не беше идиотка, нито глупачка тази госпожа Помфрет-Смит. Веднага разбра намека ми. Бледочервената чанта от ярешка кожа се отвори.
— Колко струва?
Направих щедър жест.
— Първия път нищо, принцесо, но оттук нататък ще ви вземам колкото вие дадете.
Да й взема пари днес? По никакъв начин! Със сигурност не! В понеделник имам намерение да откупя две папки с ценни книжа, една за мен и една за Фло, и ще заложим на малките смешни джаджи на господин Помфрет-Смит.
Моята първа клиентка ме гледаше с благоговение и огромно уважение. Сетне очите й се прехвърлиха към Фло, изразявайки само нежното възхищение, което жените проявяват към едно красиво дете.
— Ще ви бъда много благодарна — казах, като се изправих на крака, — ако съобщите на госпожа Пиърсън, че единствената мадам Делвекио Шварц е открила своя бизнес в новото си превъплъщение. Магнитното мю46 отново е по-малко от единица и векторните уравнения са решени. Нещата в Къщата отново са се върнали към нормалното.
Фло и аз я изпратихме по стълбите до верандата, където изчакахме умния шофьор да дойде. Чадърът му бе отворен.
— Ангелско котенце — казах, докато махахме за довиждане на ролс-ройса през дъжда, — хайде да запазим твоите отново възвърнали се способности да рисуваш в тайна. Съвсем скоро клиентите ще започнат да се изсипват отново, хър-хър-хър, а ние не искаме те да узнаят как го правим, нали? Мадам Делвекио Шварц трябва да остане уникална, тя е твоята защита от света, който все още не е готов за теб.
И в този миг сякаш видях какво стана в нейния мозък — първо се появиха замъглените очертания на мебелите в приюта и болницата, връхлетя я шок от болка, сякаш се хвърли върху нещо, което експлодира, разсипаха се милиард стъклени късчета от счупен прозорец, появиха се загрижени, но неприятелски и неразбиращи лица надвесени над нея. Но всичко това беше нищо пред любовта, която тя изпитваше към своите две майки, двете госпожи Делвекио Шварц. Разбрах го.
Тя ми се усмихна и кимна енергично. Да, наша тайна.
— Чудя се — попитах я, като сложих ръка на вратата — дали първото издание някога ще си отиде? Дали ще премине завинаги в отвъдното? Какво е твоето заключение, ангелско котенце?
Фло взе три молива — жълт, син и зелен от джобчето на престилката си и нарисува едно какаду и един папагал върху чисто бялата стена между 17-в и Къщата. О, Боже! Мадам Делвекио Шварц никога нямаше да си отиде!