Днес срещнах няколко от квартирантите на Къщата. Първите двама, след като си взех вана (тук няма душ) и реших да посетя задния двор. Едно от нещата, които бяха доста интригуващи за Виктория Стрийт, бе, че откъм лявата страна нямаше улици или алеи. Нашата малка задънена уличка беше със затворен край и нямаше къщи с номера по-малки от 17. Тухленият паваж на пасажа от моята страна продължаваше в задния двор, в който бяха опънати въжета за простиране, пресичащи се във всички посоки, по някои от които висяха гирлянди от чаршафи, кърпи и дрехи, които очевидно принадлежаха на мъж и жена. Малки сладки дантелени гащички, боксерки, мъжки ризи, сутиени и женски блузи. Аз се мушнах между тях — бяха сухи, и открих защо няма странични улици от лявата страна и защо сме в задънена улица. Виктория Стрийт беше кацнала на върха на една скала от пясъчник, висока повече от осемнайсет метра. Под мен се простираха полегатите, покрити с плочи покриви на редици къщи с тераси от Вулумулу чак до Домейн — през това време на годината тревата е зелена и красива. Харесвам начина, по който тя разделя Вулумулу от Ситито, макар че не го осъзнавах, преди да застана до задната ограда и да погледна натам. Всички тези нови сгради в центъра на града! Толкова високи, с много етажи. Но все пак можех да видя кулата на Австралийската водна компания. Вдясно от Вулумулу е пристанището, цялото осеяно с бели платна като бели зайчета, защото това е Сидни и целият свят бе тръгнал да плава! Каква гледка само! Въпреки че бях много щастлива с моя апартамент, почувствах лека завист към обитателите на 17-в, които живееха на горния етаж и чиито прозорци гледаха натам. Господи, само за няколко лири на седмица!
Когато разтворих с ръце чаршафите, за да се върна към моето боядисване, видях по пътеката срещу мен да върви млад мъж с празна кошница в ръка.
— Здрасти, ти трябва да си прочутата Хариет Пурсел — каза, като ме настигна и ми подаде една дълга, тънка елегантна ръка. — Аз съм Джим Картрайт — представи се „той“.
О! Лесбийка значи! Отблизо съвсем ясно се виждаше, че Джим не е мъж, дори и с мека китка, но носеше мъжки панталони — цип отпред вместо странично закопчаване, и кремава мъжка риза с навити маншети. Модерна мъжка прическа, никаква следа от грим, голям нос, много красиви сиви очи.
Аз поех ръката й и казах, че съм очарована, при което тя ме загледа мълчаливо усмихната, извади тютюн и цигарена хартия от джоба на ризата и сръчно сви цигара само с едната си ръка, както правеше Гари Купър.
— Боб и аз живеем на втория етаж, точно над мадам Делвекио Шварц. Красота! Имаме такъв изглед и отпред.
От Джим получих повече информация за Къщата — кой къде живее. Мадам Делвекио Шварц се разполагаше на целия първи етаж, с изключение на крайната стая, точно над моята всекидневна, която бе наета от възрастен учител на име Харолд Уорнър, макар че, докато говореше за него, Джим изкриви лицето си в нещо, което приличаше на погнуса. Точно над Харолд бе настанен един нов заселник от Бавария на име Клаус Мюлер, който гравирал скъпоценни камъни, готвел и свирел на цигулка за развлечение. Всеки уикенд ходел на гости при приятели близо до Боврал, които правели гигантски барбекюта с цели агнета, шопари и телета на шиш. Джим и Боб държали по-голямата част от този етаж, а тавана принадлежал на Тоби Еванс.
Джим се засмя, когато произнесе името му.
— Той е художник — ще те хареса!
Цигарата бе оставена в тенекия за боклук, Джим започна да събира прането, така че аз й помогнах да сгъне чаршафите и да ги подреди в кошницата. Сетне, подтичвайки и мръщейки се, се появи Боб, имаше малки крачета в сини детски чехли като лапички на мишка. Тя бе една дребничка руса кукличка тип Купи16, много по-млада от Джим, облечена по модата отпреди четири години — пастелносиня рокля с огромна, разкошна пола, поддържана от шест колосани фусти, щипната в кръста, а гърдите щръкнали напред като остри шипове, за което моите братя казваха, че означавало „Долу ръцете!“
Закъснявала за влака си, обясни развълнувано Боб, а нямало таксита. Джим се наведе да я целуне — е, това се казваше целувка! С отворена уста, с език, с измъркано „мммм“ в знак на удоволствие. Целувката имаше ефект, Боб се успокои. С кошница, пълна с пране и подпряна на единия й несъразмерен хълбок, Джим поведе Боб надолу, зави зад ъгъла и те изчезнаха.
С очи, забити в земята, аз тръгнах към моя апартамент. Бях потънала в мисли. Знаех, че съществуват лесбийки, но никога досега не бях срещала нито една, официално. Трябва да имаше много от тях измежду купищата неомъжени сестри във всяка болница, но те не се издаваха с нищо. Беше прекалено опасно. Само да ти излезе подобно име и с кариерата ти е свършено. Изхвърчаш направо на боклука! И все пак тук бяха Джим и Боб, които не се криеха, нито пазеха отношенията си в тайна! Това означаваше, че макар мадам Делвекио Шварц да имаше отрицателно отношение към момичетата от бранша и да бе против те да заемат нейния преден апартамент на първия етаж, то тя нямаше нищо против да приюти двойка съвсем открити и изявени лесбийки. Браво на нея!
16
Куклата Kewpie (Купи) е много известна кукла, като малък елф с крилца и глава като репичка, създадена 1909 г. от Роуз О’Нийл. Прилича на Купидон, оттам и името — умалително от Купидон. — В. пр.