Тъй като не знаех какво е интересното, просто записах онова, което тя каза.
— Юпитер е в първия дом на Водолей, твоят изгряващ знак — много могъщ! Ти ще имаш щастлив живот, Хариет Пурсел. Слънцето е в десети дом, означава, че ще правиш кариера през целия си живот.
Това направо ме накара да подскоча! Как се озъбих.
— Не, няма! — извиках. — Проклета да съм, ако продължа да правя рентгенови снимки, докато дойде време да се пенсионирам! Няма да нося оловна престилка четиридесет години и да си правя кръвни проби всеки месец! Няма да стане!
— Има кариера и кариера — усмихна се самодоволно тя. — Венера също е в десети дом, а Луната ти е в Рак. Сатурн е в трети дом, което значи, че винаги ще се грижиш за тези, които не могат да се грижат сами за себе си. — Тя въздъхна. — О, има толкова много неща, че ще ги разгадая по-късно, но нищо не струва повече от евтина наздравица в сравнение с твоя идеален куинкункс между Луната и Меркурий!
— Какво е куинкункс18? — Въпросът ми прозвуча абсолютно неприлично.
— Онова, което планетите ще направят за мен — каза тя, потърквайки ръцете си със задоволство. — Ти се виждаше във всяко нещо в диаграмата, преди да се очертае куинкунксът, но начинът, по който са се движели звездите, откакто си се родила, казва, че това е куинкункс. — Рентгеновият поглед ме прониза отново, после тя стана на крака, влезе вътре и отвори хладилника. Върна се с една чиния, в която имаше парчета от нещо, което приличаше на хоризонтално разрязана змия. — Вземи си, принцесо. Пушена змиорка. Много е хранителна за мозъка. Приятелят на Клаус Лернър Чусовиц ги хваща и опушва собственоръчно.
Пушената змиорка беше наистина много вкусна, така че се натъпках здравата с нея.
— Знаеш много за астрологията — казах, докато дъвчех.
— И трябва да е така! Аз съм гледачка — поясни тя.
Неочаквано си спомних синекосата дама от аристократичния Северен Шор, няколкото други, които бях срещнала в предния коридор, и много неща си дойдоха на мястото.
— Тези богато изглеждащи жени са твои клиентки, така ли? — попитах.
— Имаш набито око, момиче! — Тя ме прониза отново с ледените си очи. — Вярваш ли в бъдещето?
Замислих се, преди да отговоря.
— Понякога. Може би. Трудно е да вярваш в неизменните причини и в справедливостта, които стоят зад целите на Бога, когато работиш в болница.
— Не става дума за Господ, а за бъдещето.
Отговорих, че не съм сигурна.
— Е, аз работя за бъдещето — заяви мадам Делвекио Шварц. — Правя хороскопи, хвърлям карти, предсказвам с Кристалното кълбо (произнесе го с главна буква), контактувам с мъртвите.
— Как?
— Нямам представа, принцесо! — отвърна весело тя. — Дори не знаех, че мога да го правя, докато не навърших трийсет.
Фло се покачи на коленете на майка си, за да посуче малко мляко, но бе свалена долу. Внимателно, но твърдо.
— Не сега, ангелско котенце, Хариет и аз имаме разговор. — Тя отиде до малкия бюфет и извади един много тежък предмет, увит в мръсна розова коприна, който сложи на масата. Сетне ми подаде тестето карти. Аз ги обърнах, очаквайки да видя обикновените купи, кари, пики и спатии, но там имаше картинки. Най-последната изобразяваше гола жена, заобиколена от венец. Всички бяха ярко оцветени.
— Това е Светът — рече мадам Делвекио Шварц.
Под нея имаше карта, изобразяваща ръка, държаща потир, от който се изливаше тънка струя течност. Един гълъб с малък кръгъл предмет в човката си висеше над потира, върху който бе написано нещо, което приличаше на буквата W.
— Това е асото купа — поясни тя.
Оставих много внимателно тестето.
— Какви са тези карти?
— Таро, принцесо. Мога да правя всякакви неща с тях. Мога да прочета бъдещето ти, ако искаш. Задай ми някой въпрос за него, а аз ще ти отговоря. Мога да си седя тук съвсем сама и да си ред я циганските картинки, за да разбера какво става в Къщата, с хората, на които държа. Картите имат уста. Те говорят.
— По-скоро ти ги чуваш, а не аз — отвърнах, потръпвайки. Тя продължи все едно не бях се обадила.
— Това е кълбото — рече, като отви мръсната коприна от предмета, който бе извадила от бюфета. Сетне протегна ръка през масата, за да хване моята, и я сложи върху хладната повърхност на това красиво нещо. Фло, която стоеше и наблюдаваше, неочаквано въздъхна и бързо се скри зад майка си, после погледна зад гърба й право в мен с огромните си, широко отворени очи.
— Това стъкло ли е? — попитах, омагьосана от образа в кълбото, който съдържаше всичко — балкона, притежателката му, дървото, но всичко обърнато с главата надолу.
18
Разположение на пет предмета в четирите ъгъла на квадрата и петия по средата. Шахматно разположение. — Б.пр.