Сетне говорихме за живота му в прериите, когато бе следвал баща си от ферма на ферма, където тревата мичел19 се простира до безкрайността като „сребърно-златен океан“, както се изрази той. Можех да видя картината, въпреки че никога не съм била по онези места. Защо ние, австралийците, не познаваме собствената си страна? Защо всички изпитваме непреодолимо желание да отидем в Англия? Ето, аз съм тук в тази къща, пълна с изключителни хора, и се чувствам като комар, като червей. Не знам нищо! Как да порасна достатъчно, за да мога да погледна всеки в очите като равна? Аз съм комар, червей. Всички са толкова мили и любезни, отнасят се с голямо разбиране, но зад гърба ми сигурно мислят за мен с толерантен присмех. Ако изобщо се сещат и мислят. Пък и защо трябва да мислят за мен?
Сряда, 17 февруари 1960
Мили Боже, сигурно съм била в състояние на пълно самоотрицание снощи, когато съм писала тези неща! Виновен е Тоби, той има подобно влияние върху мен. Наистина би ми харесало да си легна с него! Защо трябва да ми пука за Папи, след като не може да види онова, което е точно под носа й?
Събота, 20 февруари 1960
Е, направих го най-накрая. Поканих семейството си на вечеря в моя нов апартамент. Поканих и Мърл, но тя не дойде. Обади ми се през януари, още когато бях в гръдното, но се наложи да изпратя младшата лаборантка да й каже, че не мога да говоря. На персонала не е позволено да използва телефона за частни разговори. Очевидно Мърл бе приела това като лична обида, защото колкото пъти след това я търсих у тях, майка й казваше, че я няма. Тя е фризьорка, а упражняващите тази професия изглежда прекарват половината от живота си на телефона. В „Райд“ редът не бе толкова строг, но „Куинс“ не е същата институция. Както и да е.
Исках мадам Делвекио Шварц също да присъства на вечерята заедно с Фло, но дамата само се усмихна и каза, че по-късно ще слезе, за да ни поздрави.
Не беше огромен успех, макар че на повърхността бе достатъчно спокойно. Криво-ляво се сместихме на масата, взех допълнителни столове от апартамента на приземния етаж, който отново е свободен. Преди известно време го бяха наели две жени и един мъж, който твърдеше, че били роднини, и аз за пореден път се убедих, че мъжете не са никак придирчиви, когато трябва да се освободят от мръсната си течност. Пред по-красивата от двете „сестри“ Крис Хамилтън щеше да изглежда като Ава Гарднър, а и двете воняха на нещо вехто, един ужасно евтин аромат, който неуспешно се опитваше да надвие техния естествен мирис, сиреч пот. „Братът“ си ухаеше само на пот. Те въртяха оживена търговия, докато мадам Делвекио Шварц не повика отдела за борба с порока и не пристигна фургонът на полицаите. В пристанището имаше един американски самолетоносач и когато във вторник вечерта бутнах предната врата, видях моряци от него да закусват в Къщата — седяха на стълбите, подпираха се върху драсканиците на Фло по стените на коридора, плюеха в коридора на Папи и се трупаха на дузини в горната тоалетна, в която водата се пускаше толкова често, че казанчето клокочеше и пъшкаше. Мадам Делвекио Шварц не бе никак доволна. „Братът“ и неговите „сестри“ бяха набутани във фургона, а моряците се пръснаха веднага щом след Норм и неговия сержант — един момък с врат на бик на име Мърв, се появиха момчетата в синьо. Добрите стари Норм и Мърв, звездите на отдела за борба с порока в Кингс Крос!
Наистина беше много жалко, че не смеех да разкажа тази история на семейството си.
Тъй като все още не бях се запознала с Клаус, нито бях започнала уроците си по готварство, се изхитрих и поръчах всички вкусни ястия от моите любими деликатесни магазини. Но роднините ми не харесаха нито едно от тях, от салатата с макарони до гръцките сармички и тънките резени шунка. Бях купила божествено gateau20 с портокалов ликьор, което представлява тънки парчета кейк, разделени с дебели слоеве ароматен маслен крем. Те едва-едва се докоснаха до него. Е, добре тогава. Сигурна съм, че пържолата с картофи, последвана от пудинг със стафиди и крем карамел или сладолед с шоколадов сироп, ще бъдат онова, за което ще си мечтаят, когато коремите им се разбунтуват посред нощ.
Роднините ми се въртяха като котки на непознато място, за което предварително се бяха настроили да не го харесат. Братята ми надникнаха през завесата от мъниста, за да проверят, в интерес на истината, малко стеснително, спалнята ми, но мама и татко я пренебрегнаха, а баба бе обсебена от факта, че трябва да пишка на всеки трийсет минути. Налагаше се бедната мама да я извежда навън и да я води долу в пералнята, защото моята тоалетна със сини птици бе прекалено висока за нея. Извиних се за състоянието на банята и тоалетната, като обясних, че когато имам време, ще боядисам всичко с великолепен емайл за велосипеди, така че ще изглежда абсолютно като ново. Вана в кобалтовосиньо, бяло и яркочервено, дърдорех възбудено аз. Всъщност през повечето време говорех само аз.