Неделя, 28 февруари 1960
Утре мога да направя предложение за брак на някое момче, което харесвам, защото годината е високосна. Февруари има 29 дни. Страхотен шанс.
Днес срещнах Клаус, който не бе отишъл в Боврал за уикенда. Той е закръглен, дребен човек в средата на петдесетте години с големи, кръгли, бледосини очи. Каза ми, че е бил войник в Германия по време на войната, мобилизиран в лагер край Бремен. Англичаните пък го интернирали в лагер в Дания. Предложили му възможност да избира между Австралия, Канада и Шотландия. Избрал Австралия, защото била най-далече. Работил две години като чиновник за правителството, сетне се върнал към професията, за която учил — златарството. Когато го попитах дали ще ме научи да готвя, той целият засия, лицето му светна и каза, че е поласкан. Английският му е достатъчно добър, акцентът му може да бъде взет за американски, и няма никакви есесовски татуировки по ръцете, защото ги разгледах, когато окачваше прането си на простора. Толкоз по-зле за теб, Дейвид Мърчисън, с твоята предубеденост към новите заселници. Клаус и аз си определихме среща за девет часа следващата сряда вечер, като той ме увери, че този час не е прекалено късен в Европа. Бях сигурна, че до това време ще се прибера вкъщи, дори ако в спешното настъпеше истински апокалипсис.
В петък вечер спрях на щанда за алкохол в „Пикадили Пъб“, за да купя четвъртинка бренди три звезди от Джо Дуайър, за което вече бях научила, че не е чак толкова отвратително на вкус. А днес следобед се качих при хазайката си, която поздрави мен и брендито с голям ентусиазъм. Тя ме омагьосва, искам да открия и да науча много повече неща за нея.
Докато Фло си взе няколко дузини цветни моливи и започна да рисува своите безцелни завъртулки върху прясно боядисаната секция на стената в стаята, ние седнахме на балкона, в атмосферата на изпълнения със солена пара въздух, с нашите разлати чаши от сирене „Крафт“, чиния пушена змиорка, комат хляб, буца масло и всичкото време на света или поне така ни се струваше. Тя нито веднъж не ми показа, нито създаде у мен впечатлението, че очаква още някой да я посети, нито се опита да ме прогони по-бързо. Забелязах обаче, че непрекъснато държи Фло под око. Седна така, че да може да я вижда, докато рисува, като кимаше и мърмореше неразбрано, когато малкото същество обръщаше глава към нас с въпросителен поглед.
Оплаках се от продължаването на моята девственост, от Дейвид, от разочароващите влажни целувки на Норм, а тя ме слушаше така, сякаш всичко бе много важно за нея, и ме увери, че разкъсването на моя химен определено предстои, защото събитието се било появило на картите.
— Още един поп каро, кралят на пентаграмите21, още един мъж, свързан с медицината — каза тя, като си направи сандвич от пушена змиорка, хляб и масло. — Стои редом с дама пика, кралицата на мечовете22.
— Дама пика ли?
— Ъхъ, точно тя. С изключение на Боб всички ние в Къщата сме дами пики, принцесо. Силен, властен! — Това се отнасяше за този поп каро, който стоеше до мен. — Кораб, който минава в нощта. Това е наистина добре, принцесо. Няма да се влюбиш в него. Би било направо убийство, ако първия път го направиш с мъж, в когото мислиш, че си влюбена. — Лицето й придоби смесено изражение на объркване, самодоволство и злоба. — Повечето мъже — продължи тя — не са много добри в тази работа, шъ знайш. О, те се хвалят много помежду си, но си е просто самохвалство, да го знайш от мен. Разбери, мъжете са различни от нас по много начини, освен че имат онова между краката, кажи го де, хър-хър-хър. Те трябва на всяка цена да свършат — да стрелят със старата пушка, иначе ще си отидат разпенени. Това кара гадните копелета да излязат на скалите като тюлени. — Тя въздъхна. — Да, като тюлени на скалите! А ние? Ние можем и да не свършим, да не се изпразним, така че за нас този акт е много по-лесно нещо, не толкова важно. — Тя като че се ядоса. — Не, не, това не е правилната дума. Важно не е правилната дума.
— Натрапчиво?
— Браво, принцесо! Натрапчиво. Тъй че, ако твоят първи път е с някой, за когото мислиш, че дриска крем карамел, най-вероятно е бъдеш разочарована. Избери си наистина опитен мъжага, който обича да дава удоволствие на жените толкова, колкото обича да изстреля семето си. Той е тук на картите, виждам го.
Накрая се реших да й разкажа за слисването на семейството ми, макар че до голяма степен тя бе причината за него (но мадам Делвекио Шварц можеше да приеме подобни неща, без да й мигне окото), както и за кораба със скъсаните серпантини.
21
В картите Таро тази кирта изобразява мъж над 35 години с тъмна коса, носи скиптър, а в другата му ръка има пентаграм. Означава властен бизнесмен, женен, щедър. — Б.пр.
22
Изобразява жена над 20 години, със светлокафява или тъмнокафява коса, разведена или вдовица, самотна, седи на трон с вдигнат в лявата ръка меч, което означава „Нека опита оня, който посмее“. Мила, любезна, но твърда. — Б.пр.