Върнах Фло, когато чух, че майка й вика своето ангелско котенце.
Мъничкото дете затопурка с крачета, едната му ръчичка лежеше в моята, и поздрави майка си с очевиден израз на негодувание, защото е било изоставено за два часа.
Оставих ги, главата ми се въртеше, сърцето ме болеше. Когато затворих вратата им и погледнах неосветения коридор, който водеше назад, почувствах да ме сграбчват острите шипове на ужасен страх. Защото там, в тъмното, стоеше Харолд, като с нищо не издаваше своето присъствие. Представях си, че се опитва да се разтопи в стената, цялата издраскана в долната половина, мръсно кремава в горната. Очите ни се срещнаха и устата ми пресъхна. Омразата! Тя беше напълно осезаема. Не успях да сляза достатъчно бързо по стълбите, макар че само очите му ме преследваха.
И сега, въпреки че отдавна е време да съм в леглото, седя на масата, цялата настръхнала. Какво съм направила на този ужасен дребен човек, че да ме мрази толкова силно? И коя бе излязлата Дама пика, кралицата на мечовете? Мадам Делвекио Шварц, Папи, Джим или аз?
Сряда, 2 март 1960
Най-хубавото нещо при използването на обикновена тетрадка за дневник е, че няма празни листове, които да те упрекват, защото не си ги попълнил навреме. Всичко, което трябва да правя, е да напиша датата и да започна моето описание веднага след предходното, дори ако то е било преди цели две седмици. Вече съм на втората си дебела тетрадка. Макар на вратата ми да има ключалка, самата врата е толкова паянтова, че дори аз мога да я вдигна от пантите и да си вляза, ако съм си забравила ключа. Всеки може да направи същото. Поради тази причина крия изписаните тетрадки в дъното на бюфета, където пазя и голямо парче сирене „Тилситър“. Теорията ми е, че никой, дори Харолд, няма да събере толкова смелост, че да пъхне главата си в този бюфет, за да търси нещо. Вонята е непоносима! Успявам да я огранича вътре в бюфета чрез уплътняване с пластицин23, а на вратата виси предупреждение: „Внимание, сирене!“, написано под радиоактивния символ и череп с кости. Това има две цели. Първата — отлепването на пластицина е трудно, така че не мога да ям тилситър по-често от веднъж седмично, защото когато почна да го ям, нямам спирачки. Второ — изписаните тетрадки са на безопасно и сигурно място. Поставих един косъм в пластицина, номер, който видях в един филм. Тетрадката, която в момента е в употреба, нося със себе си навсякъде, било то в болницата или в магазина. Човек трябва да е много внимателен с нещо, което съдържа тайни.
Днес на работа се случи нещо странно. В спешното имаше голяма навалица — двадесетместен самолет се бе разбил на пистата „Маскот“, така че половината пътници бяха пратени в „Сейнт Джордж“, а другата половина при нас, както живите, така и мъртвите. Мразя изгарянията. Всички имаха такива. Шестима пътници и двамата пилоти от спешното отидоха направо в моргата, но когато си тръгнах, двама от пасажерите все още бяха живи. О, миризмата е непоносима! Като препечено, изгоряло месо на скара и няма отърваване от нея, което означава, че останалите пациенти в спешното стават неспокойни и се страхуват, санитарките също се страхуват, нещо, което рядко им се случва, а сестрите не могат да бъдат на няколко места едновременно.
Крис беше отишла на консултация, на която я повика сестра Агата, така че младшата лаборантка бе потънала в тъмната стаичка, докато аз кърпех торби с пясък — как тъй не бяхме заети, кой знае! И тогава влезе господин Дънкан Форсайт! Седях на единственото бюро в чакалнята за пациенти и работех с иглата, така че в първия миг не вдигнах очи. Когато го направих, зяпнах от изненада. Да знаете как ми се усмихваше! Той наистина е много хубав мъж.