— Но роботите струват цяло състояние — казах мнението си аз.
— Наистина, но счетоводителите пресметнали, че ще се изплатят много бързо, а след това за инвеститорите ще настъпи истински рай.
— Но това е ужасно! — въздъхна Папи. Тя винаги бе борчески настроена по отношение на престъпленията срещу работниците. — Това е непочтено!
— Такъв е светът, Папи, и ти би трябвало да го знаеш — заяви Тоби. — И двете страни са прави. Шефовете се опитват да ни експлоатират, а ние се опитваме да ги преметнем. Ако искаш да обвиниш някого, обвини учените, които са изобретили роботите.
— Ще го направя! — извика тя. — Науката е виновна за всичко!
Потиснах импулса си да кажа, че според мен истинският виновник са хората, които винаги са склонни да изпортят пиячката още в пивоварната.
В „Лоренцини“ както винаги имаше много повече млади мъже, отколкото жени, така че скоро изгубихме Папи, която вероятно бе преспала с цялото присъстващо тук мъжко съсловие. Тоби намери една малка маса с два стола в дъното на салона, където седнахме и наблюдавахме в приятно мълчание въртележките, свалките и заварките, докато посетителите играеха лудо на „прескочи-масата“. Горкият Тоби! Сигурно е мъчително и страшно да си влюбен в някоя като Папи.
Не мина много време и на вратата настана раздвижване — влязоха около дузина нови клиенти, почти всички млади момичета. Папи долетя при нас, очите й бяха разширени и блестяха.
— Хариет! Тоби! Вижте кой влиза! Това е професор Езра Мар-бър-бър, световноизвестният философ!
Опитах се да я накарам да повтори онова, което без съмнение беше особено име, но тя вече бе отлетяла, за да се присъедини към тълпата около професор Езра Марсюпайъл? Да, Марсюпайъл звучеше добре. Малко дългичко и трудно произносимо за „Лоренцини“, помислих си, когато тълпата се раздели и професорът се появи като слънце иззад облак.
О, той нямаше да спечели нито един конкурс за мистър Америка. Сигурна бях. Лицето му беше грозно, беше мършав, само кожа и кости, дребен, малък мъж, който бе пуснал косата си много дълга и я бе сресал настрани, за да скрие оплешивялата си площадка, и носеше дрехи, които могат да се видят върху авторите на претенциозни, сериозни романи, ако снимките им са от вътрешната страница на задната корица — сако от туид с кожени кръпки на лактите, пуловер, кадифени панталони, лула в едната ръка. Тъй като нощта беше влажна и топла, сигурно се бе изпотил като купа с капак.
Никога няма да разбера как го прави Папи. Професорът бе затънал до шията сред студентки, поне десет години по-млади от нея, някои от тях красиви като филмови звезди. Само след две минути тя успя да се отърве от момичетата и застана от дясната му страна, лицето й, изразяващо обожание, бе обърнато към него, част от гъстата й лъскава черна коса се бе разпиляла върху ръката му. Може би причината бе в косата. Тя бе единствената жена с дълга коса, която познавам, а казват, че мъжете обичали такава. Изсумтях.
— Това — казах на Тоби, като махнах с ръка към професора — е валето купа с краката нагоре.
Тоби ме изгледа изненадано.
— Да не вземаш уроци от старото момиче?
Отрекох, но мадам Делвекио Шварц го бе видяла в картите за Папи.
— Тя е също така и стара лъжкиня. Пред мен се престори, че обърнато вале купа е точно онова, от което Папи има нужда. Знам, че картата с изображение на сърце разкрива само личността и че другите карти запълват съдържанието и показват как тази личност се отнася към някой друг, но мадам Делвекио Шварц ме излъга. Тя виждаше като през стъкло какъв тип е новият мъж на Папи и освен това видя нещо, което наистина я разстрои. Но не ми каза нито дума. Не си спомням кои карти се наредиха след валето купа, но излязох и си купих книга за карти Таро, където потърсих значенията, макар да не мога да си спомня цялата картинка.
— Мислех, че валетата са млади мъже. А този е на петдесет години.
— Не е задължително — отвърнах, показвайки новопридобитото си знание. — Те може да бъдат наречени още мошеници и измамници26, освен валета.
Тоби се облегна назад и ме загледа през полузатворените си клепачи.
— Знаеш ли, принцесо, понякога ми напомняш за хазайката ни.
Приех това като комплимент.
Когато Папи и професорът си тръгнаха, оставяйки неговите студентки да гледат подире им, сякаш възнамеряват да се самоубият, Тоби и аз решихме също да се прибираме. Не бяхме далеч зад двойката, но когато стигнахме Елизабет Стрийт от нея нямаше никаква следа. Не исках Тоби да ме изпраща чак до моята стая, в случай че Папи и професорът бяха в нейната, но той настоя да го направи.