Веждите му се вдигнаха, лицето му се намръщи.
— Не бих ви окачествил като жителка на Кингс Крос.
— А според вас какви хора живеят там? — изръмжах враждебно. Това го сепна. Той откъсна очите си от пътя достатъчно дълго, за да види, че видът ми е направо войнствен, и се опита да поправи грешката си.
— Наистина не знам — отговори миролюбиво. — Предполагам, че страдам от всички грешни предубеждения и предразсъдъци на хората, чиито единствени познания за Кингс Крос са от жълтите вестници.
— Е, пощаджията ми каза, че проститутките от съседната врата получават пощата си на адрес в Потс Пойнт, а доколкото ми е известно, сър, Виктория Стрийт от единия до другия си край се намира само в Кингс Крос.
Защо всъщност бях толкова сърдита? Та нали аз първа споменах Потс Пойнт! Но той сигурно бе много добре възпитан, защото не се опита да се оправдава. Просто потъна в мълчание и продължи да кара.
Спря на мястото, което полицията бе запазила за царствените клиенти на 17-б и 17-д. Хермесовият жезъл27 със змиите на задната броня на ягуара го защитаваше от глоби за паркиране абсолютно навсякъде.
След това излезе и отвори вратата ми, преди да успея да открия коя беше вярната дръжка.
— Благодаря за возенето — промърморих, умирайки да се прибера колкото е възможно по-бързо.
Но той стоеше и ме гледаше, сякаш нямаше никакво намерение да си тръгва.
— Тук ли живеете? — попита, кимвайки към нашата задънена улица.
— В средната къща. Имам апартамент.
— Очарователно — подхвърли, махвайки отново с ръка.
Стоях до него и отчаяно се опитвах да измисля какво да кажа, което да му подскаже, че оценявам високо любезността му, но нямам намерение да го поканя вътре. Но онова, което излезе от устата ми, бе:
— Искате ли едно кафе, сър?
— Благодаря, с удоволствие.
О, мамка му! Молейки се да не срещнем никого, аз бутнах вратата и тръгнах по коридора, подозирайки, че зад мен той гледа надрасканите стени, дрипавия линолеум, осраните от мухи голи крушки на тавана. В съседната къща 17-д купонът се вихреше с пълна сила. Когато излязохме на открито, дочухме неясните, изтощени звуци на курвите, които се трудеха здравата. Те бяха толкова различими, колкото виковете на мадам Фуга в кухнята, която водеше битка със Скромност относно онова, което трябва да прави едно момиче, за да задоволи някой джентълмен с доста особени вкусове.
— Няма да пикаеш, преди да почнеш, щом искат да пикаеш отгоре им, и ще пиеш един галон от шибаната вода! — беше същината на урока.
— Интересен спор — рече доктор Форсайт, докато се мъчех със старата ключалка.
— Това е бардак от много висока класа. Същият е и другият от другата ни страна — поясних, отваряйки вратата. — Под патронажа на най-високопоставените и известни хора на Сидни.
Той ограничи следващите си забележки само до моя апартамент, който нарече хубав, очарователен и уютен.
— Седнете — поканих го малко сковано и не особено грациозно. — Как пиете кафето си?
— Черно, без захар, благодаря.
В този миг до нас достигна звукът на цигулка, свиреща нещо, което сега можех да определя като Брух28.
— Какво е това? — попита изненадано доктор Форсайт.
— Клаус от горния етаж. Хубаво е, нали?
— Прекрасно.
Когато се появих иззад паравана с две чаши кафе, открих, че се е настанил удобно на стола и е съвсем отпуснат и спокоен, докато слушаше Клаус. Погледна ме и взе чашата с усмивка, изразяваща такова искрено задоволство, че коленете ми се втечниха. Вече не се страхувах толкова от него, можех да седна със завидно спокойствие. Болниците предпоставят отношението на по-нисшия персонал към главните лекари да бъде като към същества от друга планета — същества, които не посещават Крос, освен в случаите, когато покровителстват особи като мадам Фуга и Токата.
— Вероятно да се живее тук е много забавно — рече той. — Между простаци и интелектуалци.
Е, със сигурност не беше настроен осъдително.
— Да, много е забавно — съгласих се аз.
— Разкажете ми.
О, наистина ли! Как можех да го направя? Сексът беше доминиращ, той стоеше зад всичко, което се случваше тук. Нима не бе проумял посланието на мадам Фуга? Така че избрах да му разкажа за проблемите, които имахме с предния апартамент на приземния етаж.
— В момента — завърших историята аз — мислим, че наистина сме намерили една по-възрастна двойка, която не е от бранша.
— Прекалено възрастна, искате да кажете?
— О, ще се изненадате, сър — отвърнах непринудено. — Жените на улицата са доста износени и грохнали. Младите и красивите работят в установени бардаци — заплащането е по-високо, живеят по-добре и няма сводници, които да им избиват зъбите и да ги пребиват от бой.
28
Макс Брух — немски композитор (1838–1920), най-известната му творба е Първи концерт за цигулка. — Б.пр.