— Фелацио. Аз смуча пениса му, докато се изпразни в устата ми. Това е сексуалната мечта на всеки обикновен мъж — обясни Папи — и много малко жени са склонни да го правят. Особено съпругите, които, също като теб, дори не са чували за него, докато мъжът не ги помоли да го направят. Тогава те се възмущават, мислят, че е някаква перверзия. Докато на мен ли харесва да правя фелацио на Езра. Неговият пенис е съвсем като за мен, малък и винаги леко мек. Ето защо той иска да се ожени за мен. Ако съм негова жена, ще може да си получава своята свирка всеки ден. — Тя въздъхна. — О, Хариет, би било прекрасно да се омъжа за Езра!
Долната ми челюст почти лежеше на масата, но аз успях да събера сили и да се усмихна.
— Добре, смея да предположа, че това е ефикасен метод за контрол над раждаемостта.
— О, ние го правим и по общоприетите начини — успокои ме Папи.
Е, туй то. Това била рецептата за брачното блаженство.
Вторник, 12 април 1960
Крис преследва отмъщение за доктор Майкъл Добкинс, подкрепена и подстрекавана от старшата на спешното. Оказа се, че той е новият главен регистратор в отделението, но дали шефовете щяха да го преместят след врявата при нас? Не! Разлетяха се доста пера и перушина, възникна скандал и аз предсказах, че доктор Добкинс скоро ще реши, че ще бъде много по-щастлив в болница „Хорнби“, която е по-близо до къщата му в Пимбъл, отколкото в „Куинс“. Като оставим фелациото настрана — мъжете, които дразнят жени, облечени във власт, са глупаци. Добкинс не бе далеч от истината, че сме гадни кучки, но глупави? Определено той беше глупакът.
Крис ме скастри пред младшата лаборантка, само защото се държа мило с Деметриос. Аз почервенях, побеснях и се нахвърлих върху нея с извадени нокти.
— Виж какво, лицемерна тъпа кучко, това е един почтен мъж с мозък в главата и блестящо бъдеще! Той те харесва, само един Бог знае защо, но ти дори няма да се изплюеш отгоре му, защото е портиер, който води пациентите с количката и има по-тъмна кожа! Ако искам да се отнасям към Деметриос като към човек, ще го правя, и нито ти, нито сестра Агата можете да ми наредите да престана! Онова, от което се нуждаеш, Кристин Лейт Хамилтън, е едно хубаво чукане!
Казах го, това е! Казах го! Младшата едва не припадна, сетне доброволно изчезна и се скри в тъмната стаичка, а Крис стоеше и ме зяпаше така, сякаш е била ухапана от морско свинче.
Очаквах да ме заведе при сестра Агата, но този път тя реши, че дискретността е по-добра от доблестта, и не пророни нито дума, дори и на мен. Обаче, когато следващия път Деметриос докара пациент за снимка, тя го гледаше така, сякаш от очите й бяха паднали капаци. Дори му се усмихна. Обзалагам се, че утре той ще получи покана за кафе със сладки.
Наричайте ме просто Купидон.
Понеделник, 25 април 1960
(Денят на АНЗАК29)
Минаха почти две седмици, а моята тетрадка не е излизала от чантата. Трябваше да работим и днес въпреки официалния празник, но нямахме много работа, и аз си тръгнах навреме.
Когато влязох в Къщата, до обонянието ми стигнаха аромати на подправки — мускатово орехче, джинджифил, кардамон, сминдух, кимион. Какви екзотични думи! Така че седнах на масата, поплаках си известно време мълчаливо, поглъщайки ароматите с обонянието си, и извадих тетрадката.
Петъкът, след като Папи ми изнесе лекцията относно тайната на щастливия брак и аз казах на Крис, че й трябва едно хубаво чукане, беше Разпети петък, но в Кингс Крос този ден не е много по-различен от всички останали петъци. Работа както обикновено. Тоби, Папи и аз отидохме в „Аполион“, едно кафене, което се помещава в мазе. То е прекалено интелектуално за моя вкус — изглежда всички тук играеха шах, — но Папи го обича, а Тоби смяташе, че приятелят му Мартин може би ще се появи. Розалин Нортън слезе по стълбите със своя приятел — поета Гевин Грийнлес. За пръв път виждах на живо Кучката от Крос. Не можеше да се направи нищо повече, за да бъде уплашен човек — това е моето заключение. Беше си сложила сатанински грим — извити черни вежди, алено червило, черна коса, черни очи и бял грим като на вкочанен мъртвец, — но не почувствах никакви сатанински еманации, каквито например мадам Делвекио Шварц може да внуши.
Сетне се появи Мартин, хванал за ръка един изумителен мъж. Дори най-запалените шахматисти престанаха да играят и го загледаха, а също и Розалин Нортън и Гевин Грийнлес. Бях прикована и почти щях да припадна, когато новодошлите се насочиха към нашата маса.
— Имате ли нещо против да седнем при вас? — изфъфли Мартин.
29
АНЗАК — Австралийски и Новозеландски армейски корпус, участвал на 25 април 1915 в десант в Галиполи. — Б.пр.