— Да, сестро, благодаря, сестро — отговорих автоматично.
— Освен ако… — поде тя и направи многозначителна пауза.
— Освен ако какво, сестро?
— Ако не планирате да се омъжите, госпожице Пурсел.
Не успях да се сдържа и се ухилих.
— Не, сестро, мога да ви уверя, че нямам намерение да се омъжвам.
— Отлично, отлично! — И тя искрено се засмя. — Можете да вървите, госпожице Пурсел.
Да бъдеш завеждащ отделение, е различно. Крис беше отлична лаборантка, но управляваше отделението по начин, за който мисля, че може да бъде подобрен. Сега ще мога да направя онова, което ми харесва — сигурна съм, че нито старшата сестра, нито сестра Агата ще имат нещо против.
Най-напред промених работното време и сега започвам работа в шест сутринта, идва ми на помощ младшата лаборантка между осем и четири следобед, а Ан е от десет нататък. Не мисля, че е много доволна, но това е положението. Ако това работно време означава, че ще вижда скъпия си Алан по-рядко, няма как, ще трябва да го преглътне. Виждате ли какво означава да имаш власт? Превърнах се в една несимпатична, гадна кучка.
Петък, 11 ноември 1960
(Моят рожден ден)
Подслушах един прекрасен малък разговор между старшата сестра и главния суперинтендант малко след шест тази сутрин. Само един Бог знае какво търсеше суперът в толкова ранен час, но старшата нямаше в речника си думата свободна.
— Никога не бих повярвала, че доктор Блъдуорти може да направи това — рече доста силно точно пред моята врата тя.
Какво ли бе направил доктор Блъдуорти? Той е патолог, чиято специалност е кръвта. Не е ли странно как хора с подходящи фамилии се идентифицират напълно с тях? Както например доктор Брейн, който е невролог33.
— Това е прекалено истерично! — отвърна суперинтендантът в пристъп на смях. — Може би то ще научи всички стари квачки в трапезарията на сестринското общежитие да си гледат работата.
— Сър — заяви старшата с глас, който накара цялото ми оборудване да се вледени и мигновено да произведе ледени шушулки. — Доколкото си спомням, в трапезарията на докторското общежитие има също толкова стари квачки. Вярвам, че господин Нейзебай-Мортън действително се е провалил, а вие веднага сте изтичали, за да разпространите новината.
Настъпи миг мълчание, след което суперът проговори.
— Съвсем скоро последната дума ще бъде моя! И когато го направя, няма да бъда стара квачка! Ще бъда петелът в курника! Приятен ден, госпожо.
Уха! И наздраве за рождените дни. Тази вечер отивам в Бронте.
Сряда, 23 ноември 1960
Днес видях Дънкан. Професор Сьогрен пристигна от Швеция и изнесе лекция върху хипотермичните техники за борба със съдовите аномалии в мозъка. Всички в „Куинс“ на ниво от санитар нагоре искаха да отидат, но нашата лекционна зала има само 500 места, така че борбата бе ожесточена. Старият шведски лекар е велик неврохирург със световна репутация в лансирането на идеята за охлаждане на пациента, така че да се намали сърдечната дейност и циркулацията на кръвта, преди да се пристъпи към рязане на аневризъм или затваряне на байпас, или каквото и да е. Като завеждащ рентгеновата лаборатория към спешното, аз бях удостоена с място и се озовах между старшата сестра и не друг, а самия доктор Дънкан Форсайт. О, това си бе истинско мъчение! Нямаше как да избегна телесния контакт и цялата ми дясна страна гореше часове наред след това. Той ме поздрави с кратко кимване, но без усмивка, сетне загледа подиума, без да отмести очи, освен когато не говореше с господин Нейзебай-Мортън от другата му страна.
Сестра Тезориеро, която ръководи детското отделение в ортопедията, седеше от другата страна на старшата сестра. Двете започнаха обичайния си спор.
— Аз наистина работя — каза Мари О’Калахан, — докато грижите във вашето отделение са си чиста демагогия. Вие само тичате и се подмазвате на главните лекари, като им давате сандвичи с домати вместо с фъстъчено масло, каквито получават останалите простосмъртни.
— Шшшт! — изсъсках аз. — Не виждате ли до кого седя?
Старшата презрително изсумтя, но сестра Тезориеро погледна ужасено и млъкна. Нейният скъп доктор Форсайт, шефът на детското ортопедично отделение, можеше да не одобри яденето на сандвичи с домати, ако разбереше, че останалите простосмъртни получават фъстъчено масло. Той беше толкова мил и добър.