Така че му отвърнах доста хладно.
— Е, добре, Дънкан, ако това е някакъв вид утеха, повече няма да има подобни писма. Писал ги е Харолд, но той е мъртъв. Чудя се дали и старата сестра Агата не е получила същото писмо.
— Страхувам се, че да. Обади ми се тази сутрин по телефона.
Свих рамене.
— Много лошо. Но какво може да направи? Да ме уволни? Не и в днешно време. Най-лошото, което може да стори, е да ме махне от спешното и да ме прати да снимам гръден кош, но не мисля, че е толкова глупава. Прекалено добра съм в работата си, за да се лиши от мен.
Той ме гледаше сякаш бях различна от старата Хариет Пурсел, каквато се чувствах вътрешно. Сложих ръка на рамото му и го потупах, като го направих така, че госпожата да може да ни види.
— Дънкан, не трябваше да идваш, честна дума. Аз съм добре.
— Кати настоя — обясни той. Приличаше на подплашено животно. — Трябва да ти предам, че тя ще забрави за връзката ни и ще подкрепя и двама ни, като отрича историята пред всеки, който получи някое от тези писма.
Майко мила! Каква наглост! Каква безочливост притежаваше тази жена! Безпристрастността ми се изпари, докато чувствах как ме обхваща гняв. Как смееше тя да ме покровителства! Как смееше! Сякаш думите й имаха властта да превърнат всичко в нещо незначително, нещо, без каквато и да е стойност!
— Колко благородно — казах. — Много великодушно от нейна страна.
Безмълвно в себе си ръмжа, стена, вия, подострям си ноктите!
— Наложи се да й обещая никога повече да не говоря с теб.
Е, това вече преля чашата! Избутах Дънкан встрани и приближих до колата, хванах дръжката на вратата и я отворих, преди госпожата да намери начин да се заключи. Протегнах ръка, забих я в рамото, облечено в марков френски костюм, и измъкнах госпожа Дънкан Форсайт от седалката направо на паважа. Сетне я подпрях на оградата на 17-в и се надвесих над нея. Защо високите мъже винаги се женят за жени, които страдат от патешка болест? Тя беше ужасена! И през ум не беше й минало, че насилвайки Дънкан да дойде тук заедно с него, може да налети на Джеси Джеймс36.
— Слушай какво, дърта кокошко — изръмжах. Лицето ми бе само на сантиметри от нейното. — Стой далеч от живота ми! Как смееш да ме покровителстваш? Ако изпълняваше съпружеските си задължения и даваше на мъжа си малко удоволствие от време на време, той нямаше да кръшка. Ти си се омъжила за него само за да те храни и пои, но не си плащаш версиите. Аз го правя и това е нещо, което дължа на съпруга ти за това, че е прекрасен, почтен човек и страхотен любовник! Не е негова вината, че си му отрязала топките, но го остави на мира, ясно ли е?
Тя крякаше точно като кокошка, лицето й бе аленочервено, очите й гледаха над главата ми, където на балкона на 17-б вече стоеше мадам Токата, а на балкона на 17-д мадам Фуга и Целомъдрие, които ме подкрепяха и окуражаваха с викове като на футболен мач.
Дънкан слезе на паважа, но не за да спасява жена си. Просто се облегна на оградата, скръсти краката и ръцете си и започна да се смее.
— Гледай си работата, тъпа кучко такава! — продължих да викам аз, като я завлякох обратно към колата. — Ако искаш един ден да станеш лейди Форсайт, затваряй си устата и си носи костюма от „Баленсиага“, кльощава закачалка за дрехи! — И я захвърлих вътре.
Дънкан се заливаше от смях, а госпожата се сви на седалката в ягуара и заплака в дантелената си носна кърпичка.
— Нокаут в първия рунд — обяви той, като попиваше очите си със собствената си носна кърпа. — Господи, обичам те!
— И аз теб — рекох, докосвайки с нежност лицето му. — Не знам защо, но те обичам. В теб има много сила и смелост, Дънкан, трябва да има, за да се справиш с живота и смъртта, осакатяванията и болестите. Но когато стане дума за лични връзки, ти си страхливец. Бъди всичко, което можеш да бъдеш, и по дяволите онова, което другите мислят за теб. Сега заведи жена си вкъщи.
— Може ли да те видя? — попита плахо той и отново се превърна в мъжа от онази нощ, когато влязохме в Къщата, осветени отвътре, пращящи от живот.
— Не сега и не за известно време, което само един Бог знае колко ще продължи — отвърнах му. — Харолд уби мадам Делвекио Шварц навръх Нова година, след което се самоуби. А аз трябва да запазя репутацията си чиста, защото искам да получа настойничеството над Фло.
36
Прочут американски бандит (1847–1882), известен с многобройните обири на банки и влакове. — Б.пр.