— Какво проклето нещо са парите! — каза тя раздразнено. — Ако леля Емили умре, ние веднага ще можем да се оженим и ти ще дойдеш в Лондон. Ще имаш лаборатория, пълна с епруветки и морски свинчета, и никога вече няма да се занимаваш с деца, болни от заушка, или с възрастни дами с увреден черен дроб.
— Няма причина леля ти да не живее още много години — отбеляза той. — Е, ако внимава.
— Зная… — измърмори тя унило.
В голямата стая с двойно легло и старомодни дъбови мебели доктор Таниос сподели с жена си:
— Струва ми се, че достатъчно добре подготвих почвата. Сега е твой ред, скъпа.
Наля вода от старата медна кана в изрисуван с розови цветчета порцеланов леген.
Бела Таниос седеше пред тоалетката и се чудеше защо, след като бе сресала косата си като Тереза, прическата й се различаваше от нейната!
Отговори му след известно време:
— Струва ми се, че не ми се иска да моля леля Емили за пари.
— Не за теб, Бела, а в името на децата. Нашите инвестиции бяха толкова неудачни.
Беше с гръб към нея и не видя бързия и плах поглед, който тя му хвърли.
— Въпреки всичко не ми се иска… — отвърна тя раздразнено. — Леля Емили е доста трудна. Може да бъде щедра, но не обича да я молят.
Таниос си избърса ръцете и прекоси стаята.
— Наистина, Бела, не ти отива да бъдеш толкова упорита. В крайна сметка, за какво дойдохме тук?
— Не исках… Нямах това предвид… Не за да молим за пари… — измърмори тя.
— Все пак ти се съгласи, че единствената ни надежда да дадем подходящо образование на децата е, леля ти да ни помогне.
Бела Таниос не отговори. Размърда се притеснено.
Върху лицето й се изписа инат, който умните съпрузи на глупавите жени често изпитват на гърба си.
— Може би леля Емили сама ще ни предложи… — каза тя.
— Възможно е, но досега не забелязах никакъв намек.
— Да бяхме взели децата с нас. Леля Емили не би могла да не хареса Мери. А и Едуард е толкова интелигентен.
— Не мисля, че леля ти много обича деца — отбеляза той сухо. — Може би дори е по-добре, че ги няма.
— О, Джейкъб, но…
— Да, да, скъпа моя. Зная чувствата ти. Но в тези сухи стари английски госпожици няма нищо човешко. А ние само искаме да направим всичко, което можем, за нашите Мери и Едуард, нали? Нищо няма да струва на мис Аръндел да ни помогне малко.
Мисис Таниос се обърна. Бузите й пламтяха.
— О, моля те, моля те, Джейкъб, не сега! Сигурна съм, че не е разумно. Много бих искала да не го правя.
Таниос стоеше зад нея, обгърнал с ръце раменете й. Тя леко потрепери, после се вцепени.
— Въпреки всичко, Бела. Мисля… мисля, че трябва да направиш това, за което те моля… каза той, а гласът му все още звучеше приятно. — Обикновено накрая се съгласяваш… Да, мисля, че трябва да го сториш…
Трета глава
Инцидентът
Беше вторник следобед. Страничната врата към градината бе отворена. На прага стоеше мис Аръндел и подхвърляше топката на Боб по пътеката. Териерът се спускаше след нея.
— За последен път, Боб — каза. — Един хубав спринт.
Топката се затъркаля по земята и кучето се втурна след нея с все сила.
Върна я при краката на господарката си. Тя се наведе, взе я и влезе в къщата. Боб я последва. Мис Аръндел затвори вратата, отиде в дневната и прибра топката в чекмеджето. Териерът вървеше по петите й.
Мис Аръндел погледна към часовника на поставката над камината. Беше шест и половина.
— Мисля да почина малко преди вечеря, Боб.
Изкачи се по стълбите до спалнята си. Боб я придружи. Облегна се на голямото легло, застлано с кретон, и въздъхна. Кучето се настани в краката й. Доволна бе, че е вторник и гостите й щяха да си тръгнат на другия ден. През почивните дни не научи нещо, което да не бе чувала досега. По-скоро й беше неприятно, че не й позволиха да забрави това, което знаеше.
Каза си: „Мисля, че остарявам…“ А после с лека изненада се сети: „Та аз съм стара…“
Полежа половин час със затворени очи, докато застаряващата домашна прислужничка Елън й донесе гореща вода. Стана, за да се приготви за вечеря.
Тази вечер с тях щеше да бъде и доктор Доналдсън. Искаше й се да го изучи по-отблизо. Все още й изглеждаше невероятно, че ексцентричната Тереза възнамерява да се омъжи за този доста скован и педантичен млад мъж. А също й се струваше странно, че скованият и педантичен млад мъж желае да се ожени за Тереза.