— Колко хубаво! Скъпата Мини! Виждали ли сте я скоро?
— От няколко години не сме се виждали — обясни Поаро. — Загубихме връзка. Аз пътувах. Ето защо бях така изненадан и очарован, когато разбрах за голямото щастие, което е сполетяло старата ми приятелка.
— Да, наистина. И съвсем заслужено! Човек като Мини се среща рядко. Толкова семпла, толкова честна!
— Джулия! — възкликна Изабел.
— Да, Изабел?
— Колко забележително! „П“. Спомняш ли си, че снощи планшетът отчетливо изписа „П“. Посетител, който ще прекоси вода, за да дойде, и ще е с инициал „П“.
— Да, така беше — съгласи се Джулия.
Двете сестри се загледаха в Поаро с възторг и изненада.
— Той никога не лъже — заяви тихо мис Джулия.
— Интересувате ли се от окултизъм, мистър Парот?
— Опитът ми е скромен, мадмоазел, но подобно на всеки човек, пътувал много из Изтока, съм принуден да призная, че има много неща, които не разбирам и които нямат естествено обяснение.
— Така е — отвърна Джулия. — Напълно вярно.
— Изтокът — промърмори Изабел. — Люлката на мистицизма и окултизма.
Доколкото знаех, пътешествията на Поаро из Изтока се свеждаха до едно пътуване до Сирия и Ирак, и то само за няколко седмици. Съдейки по думите му, човек би си помислил, че е прекарал по-голямата част от живота си в джунглите и по базарите, и е близък приятел на факири, дервиши и махатми.
Доколкото можех да преценя, сестрите Трип бяха вегетарианки, окултистки, британски израилтянки, последователки на християнската наука18, спиритистки и ентусиазирани любителки фотографки.
— Понякога ми се струва — въздъхна Джулия, — че в Маркет Бейзинг е невъзможно да се живее. Тук няма красота, няма душа. Човек трябва да има душа, не мислите ли, капитан Хокинс?
— Абсолютно вярно — отвърнах аз леко озадачен. — О, абсолютно вярно.
— Където няма проникновение, людете погиват — отговори с цитат Изабел и въздъхна. — Често съм се опитвала да побеседвам с викария, но намирам, че е болезнено тесногръд. Не мислите ли, мистър Парот, че всяка религия ограничава?
— А всичко е толкова просто, наистина — намеси се сестра ѝ. — Както добре знаем, всичко е радост и любов!
— Така е, така е — съгласи се Поаро. — Колко жалко, че възникват неразбирателства и скандали, най-вече за пари.
— Парите са толкова мръсно нещо — въздъхна Джулия.
— Предполагам, че мис Аръндел е била една от вашите съмишленички? — попита Поаро.
Двете сестри се спогледаха.
— Едва ли — каза Изабел.
— Ние никога не сме били напълно сигурни — отбеляза Джулия. — В някой момент тя изглеждаше вярваща, но после казваше нещо толкова… неприлично. Но нали си спомняш последния сеанс? — продължи тя. — Беше наистина забележителен. — Обърна се към Поаро: — Случи се вечерта, когато скъпата мис Аръндел се разболя. Двете със сестра ми отидохме у тях след вечеря и направихме сеанс, само ние четирите. И знаете ли какво видяхме… Трите съвсем ясно видяхме нещо като ореол около главата на мис Аръндел.
— Comment19?
— Да. Нещо като смътно сияние. — Тя се обърна към сестра си и попита: — Не би ли го описала така, Изабел?
— Да. Точно така. Равномерно неясно сияние, обгръщащо главата на мис Аръндел, един ореол, светещ съвсем слабо. Било е знак, сега вече го знаем, знак, че ѝ предстои да премине в отвъдното.
— Забележително! — възкликна Поаро впечатлен по начин, подходящ за случая. — В стаята беше ли тъмно?
— О, да, на тъмно се получава винаги по-добре. А беше доста топла вечер, така че и камината не беше запалена.
— Един много интересен дух разговаря с нас — продължи Изабел. — Нарече се Фатима. Обясни ни, че е преминала в отвъдното по време на кръстоносните походи. Предаде ни прекрасно съобщение.
— Тя всъщност говореше ли ви?
— О не, не с глас, а с почукване. Любов. Надежда. Живот. Прекрасни слова.
— И мис Аръндел се е разболяла по време на сеанса?
— След него. Поднесоха ни сандвичи и вино, но скъпата мис Аръндел заяви, че няма да си вземе, защото не се чувства съвсем добре. Така започна болестта ѝ. Слава Богу, не ѝ се наложи да страда дълго.
— Почина след четири дни — добави Изабел.
— Вече получихме няколко съобщения от нея — поясни Джулия нетърпеливо. — Каза, че е много щастлива, че всичко е прекрасно и че се надява да се възцари мир и любов между всичките ѝ обични.
Поаро се покашля.
— Боя се, че това… ъъъ… едва ли е така.
18
Християнска наука — религия и система за лечение, създадена от американката Мари Бейкър Еди през 1866 г. Основава се на тълкуването на Светото писание, според което болестите, греховете и смъртта могат да бъдат преодолени чрез разбиране и прилагане на божествените принципи на християнското учение. Хората, които то проповядват, се наричат християнски учени. — Б.пр.