— Аз разследвам престъпления, мадмоазел.
— Колко впечатляващо — отбеляза Тереза Аръндел с отегчен глас. — Жалко, че си загубих бележника за автографи!
— Случаят, с който се занимавам сега, е следният — продължи Поаро. — Вчера получих писмо от вашата леля.
Бадемовидните ѝ очи се разшириха леко и тя издуха облаче цигарен дим.
— От леля ми ли, мосю Поаро?
— Да, мадмоазел.
— Съжалявам — промърмори тя, — ако по някакъв начин ви развалям играта, но наистина, знаете ли, вече нямам леля! Всичките са мъртви. Последната почина преди два месеца.
— Мис Емили Аръндел?
— Да, мис Емили Аръндел. Човек не получава писма от мъртъвци, нали, мосю Поаро?
— Аз понякога получавам, мадмоазел.
— Сигурно е ужасно!
Но в гласа ѝ се появи нова нотка, нотка на внезапно възникнала тревога и предпазливост.
— И какво ви пише леля ми, мосю Поаро?
— Все още не мога да ви кажа, мадмоазел. Виждате ли, отнася се за… — той се прокашля. — За един деликатен въпрос.
За миг настъпи тишина. Тереза Аръндел дръпна от цигарата си и заяви:
— Всичко, което казахте, звучи омайващо потайно. Но какво общо имам аз?
— Надявах се, мадмоазел, че може би ще се съгласите да ми отговорите на няколко въпроса.
— Въпроси? За какво?
— Въпроси от семеен характер.
Очите ѝ отново се разшириха.
— Звучи доста помпозно! Навярно ще ми обясните за какво става дума.
— Естествено. Може ли да ми дадете сегашния адрес на брат ви Чарлз?
Тя присви очи. Скритата ѝ енергия се позагуби. Сякаш се затвори в черупка.
— Боя се, че не мога. Не си пишем често. Струва ми се, че е напуснал Англия.
— Разбирам — каза Поаро и замълча.
— Това ли искахте да научите?
— О, имам и други въпроси. Например доволна ли сте от начина, по който леля ви се разпореди със състоянието си? Или от колко време сте сгодена за доктор Доналдсън?
— Доста сте осведомен.
— Eh bien?
— Eh bien, след като ще се правим на чужденци, отговорът и на двата ви въпроса е, че не ви влиза в работата! Ca ne vous regarde pas, M. Hercule Poirot22.
Поаро внимателно я изучава минута-две. После без сянка на разочарование той стана.
— Значи така! Е, може би не би трябвало да съм изненадан. Позволете ми, мадмоазел, да ви поздравя за чудесното френско произношение. Пожелавам ви приятна сутрин. Хайде, Хейстингс.
Когато стигнахме до вратата, момичето проговори. Отново в съзнанието ми се появи чувството, че е като навита пружина. Тя не помръдна от мястото си, но думите, които изрече, изплющяха като камшик.
— Върнете се.
Поаро бавно се подчини. Седна отново и я погледна с очакване.
— Хайде да престанем да се правим на глупаци — продължи тя. — Възможно е да сте ми полезен, мосю Еркюл Поаро.
— С удоволствие, мадмоазел, но как?
Между две дръпвания от цигарата тя отвърна тихо и много спокойно:
— Като ми кажете как да оспоря завещанието.
— Сигурно един адвокат…
— Да, адвокат, може би… ако имам подходящ адвокат. Но единствените адвокати, които познавам, са почтени хора! Тяхното мнение е, че завещанието е напълно законно и опитите да се оспори ще са само загуба на пари.
— Но вие не им вярвате.
— Вярвам, че винаги има начин… Ако човек няма нищо против да е безскрупулен и е готов да плати. Е, аз съм готова да платя.
— И сте сигурна, че аз съм готов да бъда безскрупулен, ако ми се плати?
— Открих, че повечето от нас са такива! Не виждам защо вие трябва да правите изключение. Разбира се, хората винаги твърдят, че са честни и почтени.
— Тоест, това е част от играта, а? И ако допуснем, че съм готов да бъда безскрупулен, какво, смятате, мога да направя?
— Нямам представа. Но вие сте умен човек. Всички го знаят. Можете да измислите нещо.
— Какво например?
— Ваша работа — повдигна рамене Тереза Аръндел. — Да откраднете завещанието и да го подмените с фалшиво… Да отвлечете Лосън и да я заплашите, като кажете, че е измамила леля Емили да ѝ завещае всичко. Да представите ново завещание, което старата Емили е направила на смъртния си одър.
— Дъхът ми спира от богатото ви въображение, мадмоазел!
— Е, какъв е отговорът ви? Бях откровена. Ако е отказ — известно ви е къде е вратата.
— Не е отказ… все още… — отвърна Поаро.
Тереза Аръндел се засмя и ме погледна.
— Приятелят ви — забеляза тя — изглежда шокиран. Дали да не го изпратим да се поразходи около блока?
Поаро се обърна към мен с леко раздразнение:
— За Бога, Хейстингс, овладейте се. Моля да извините приятеля ми, мадмоазел. Както забелязахте, той е честен човек. А на всичко отгоре е и предан, особено към мен. Във всеки случай, нека да подчертая следното — Поаро я изгледа строго. — Каквото и да направим, ще бъде в рамките на закона.
22
Ca ne vous regarde pas, M. Hercule Poirot (фр.) — това не ви засяга, мосю Еркюл Поаро. — Б.пр.