Двамата се отдръпнаха един от друг и погледнаха към Поаро.
Поаро се поклони и тръгна към вратата.
— Аз съм вече… както се казва… в играта! Трудно е, но мадмоазел е права. Винаги има начин. А, между другото, мис Лосън от този тип хора ли е, които са склонни да се оплетат при кръстосан разпит в съда?
Чарлз и Тереза си размениха погледи.
— Трябва да знаете, че един обигран прокурор е в състояние да я накара да каже на черното бяло! — поясни Чарлз.
— Това може да се окаже много полезно — отбеляза Поаро.
Измъкна се от стаята и аз го последвах. Във вестибюла си взе шапката, тръгна към външната врата, отвори я и бързо я затвори с трясък. После се върна на пръсти до дневната и безсрамно допря ухото си до процепа на вратата. В каквото и училище да беше учил Поаро, явно там не е имало неписано правило, че не бива да се подслушва. Чувствах се ужасно, но бях безпомощен. Започнах напрегнато да жестикулирам към него, но той не ми обърна внимание.
В този момент съвсем ясно се чу дълбокият, треперещ глас на Тереза Аръндел, който произнесе думите:
— Ти си глупак!
По коридора се чу шум от стъпки. Поаро бързо ме хвана под ръка, отвори и двамата излязохме. После безшумно затвори външната врата.
Петнайсета глава
Мис Лосън
— Поаро, трябва ли да подслушваме на вратите? — попитах го аз.
— Успокойте се, приятелю. Само аз подслушвах! Вие не сложихте ухото си на процепа, а само стояхте като истукан.
— Но, така или иначе, чух.
— Вярно. Не може да се каже, че мадмоазел шептеше.
— Защото си е помислила, че сме напуснали апартамента.
— Е, да. Извършихме малка измама.
— Не ги обичам тези неща.
— Моралът ви е безукорен! Но нека не се повтаряме. Споменахме го и по-рано. Каните се да ми кажете, че подслушването не е шега. А моят отговор е, че убийството също не е шега.
— Но тук не става въпрос за убийство.
— Не бъдете толкова сигурен.
— Да, може би някой е имал намерение да го извърши. Но в крайна сметка убийството и опитът за убийство не са едно и също нещо.
— От морална гледна точка те са съвсем еднакви. Но аз имах предвид дали сте сигурен, че си имаме работа само с опит за убийство?
Аз се втренчих в него.
— Но мис Аръндел е починала от естествена смърт.
— Повтарям отново — сигурен ли сте?
— Всички казват така!
— Всички? Oh, la, la23!
— Докторът го потвърди — припомних му аз. — Доктор Грейнджър. Той би трябвало да знае.
— Да, би трябвало да знае — в гласа на Поаро се усети неудовлетворение. — Но спомнете си, Хейстингс, в случаите, когато се ексхумира тяло, винаги има подписан документ от лекаря, който е констатирал смъртта.
— Да, но мис Аръндел е починала от болестта, която е имала от дълго време.
— Да, така изглежда.
Отново усетих неудовлетворение в гласа му. Погледнах го с интерес.
— Поаро, ще ви попитам направо, сигурен ли сте? Сигурен ли сте, че професионалното усърдие не ви подвежда? Мислите, че е убийство и решавате, че наистина е убийство.
Той смръщи вежди и бавно поклати глава.
— Разумна мисъл, Хейстингс. Сложихте пръст в раната. Моята работа са убийствата. Приличам на добър хирург, който е специалист по, да речем, операции на апандисит или на нещо по-сложно. При този хирург идва пациент и той гледа на него единствено от позицията на своята област. Възможно ли е пациентът да страда от еди-какво си? И с мен е така. Непрекъснато се питам: „Възможно ли е да е убийство?“ И знаете ли, приятелю, почти винаги е възможно.
— Не бих казал, че в случая има подобна възможност — отбелязах аз.
— Но тя е умряла, Хейстингс! Не можете да избегнете този факт. Тя е умряла!
— Била е болнава. И над седемдесетте. На мен ми изглежда съвсем естествено.
— А естествено ли ви изглежда, че Тереза Аръндел така яростно нарече брат си глупак?
— Това пък какво общо има със случая?
— Много неща! Кажете ми, какво мислите за твърдението на мистър Чарлз Аръндел, че лелята му е показала новото си завещание?
— А вие какво мислите? — попитах внимателно аз.
Защо единствено Поаро трябва да задава въпроси?
— Смятам, че е много интересно, наистина много интересно. Както и реакцията на мис Тереза Аръндел. Двамата кръстосаха шпаги, което бе особено показателно.
— Хъм — изразих съмнение аз.
— Така се разкриват две самостоятелни линии на разследване.
— Двамата ми приличат на една прелестна двойка мошеници — отбелязах аз. — Готови са на всичко. Момичето изглежда великолепно. Колкото до младия Чарлз, той определено е привлекателен негодник.