Този път Поаро се представи в нова роля и се сдоби с още един измислен роднина. Имаше възрастна майка, за която много искаше да намери симпатична медицинска сестра.
— Вие разбирате… Ще бъда напълно откровен с вас. Майка ми е труден човек. Имали сме няколко чудесни медицински сестри, млади и компетентни, но фактът, че бяха млади не беше в тяхна полза. Майка ми не понася млади жени. Обижда ги, държи се грубо и нервно с тях, не признава съвременната хигиена и отворените прозорци. Много е трудно — той въздъхна печално.
— Зная — каза съчувствено сестра Каръдърс. — Понякога е доста уморително. Човек трябва да бъде изключително тактичен. Няма смисъл да се разстройва пациентът. По-добре е да му се отстъпва, докъдето е възможно. А щом усети, че не се опитвате да му налагате разни неща, се успокоява и се превръща в кротко агънце.
— А, виждам, че ще бъдете идеалната сестра за майка ми. Разбирате психиката на старите дами.
— Случвало ми се е да работя за такива дами — засмя се сестра Каръдърс. — С търпение и чувство за хумор може да се постигне много.
— Така е. Струва ми се, че сте се грижили за мис Аръндел. Тя едва ли е била лесен пациент.
— О, не зная. Беше с твърд характер, но съвсем не мисля, че беше трудна. Разбира се, аз не работих дълго време при нея. Почина на четвъртия ден.
— Вчера разговарях с племенницата ѝ, мис Тереза Аръндел.
— Наистина ли? Колко странно! Винаги съм казвала, че светът е малък!
— Предполагам, че я познавате?
— Да, разбира се. Тя дойде в имението след смъртта на леля си и присъства на погребението. Виждала съм я и преди, когато я посещаваше. Много красиво момиче.
— Да, така е, но е прекалено слаба. Определено е прекалено слаба.
Сестра Каръдърс, която беше доста закръглена, леко се изпъчи.
— Да, така е. Човек не бива да бъде твърде слаб.
— Бедното момиче — продължи Поаро. — Мъчно ми е за нея. Entre nous27 — и той се надвеси поверително напред, — завещанието на леля ѝ бе голям удар за нея.
— Сигурно е така — съгласи се сестра Каръдърс. — Зная, че стана повод за много приказки.
— Не мога да си представя какво е накарало мис Аръндел да лиши от наследство роднините си. Изглежда толкова странно.
— Много е странно. Съгласна съм с вас. Хората казват, че сигурно зад всичко това се крие нещо.
— Имате ли някаква представа каква може да е причината? Старата мис Аръндел споменавала ли ви е нещо?
— Не, пред мен не.
— А пред другиго?
— Ами, струва ми се, че е споменала нещо на мис Лосън, защото я чух да казва: „Да, скъпа, но, виждате ли, то е при адвоката ви.“ А мис Аръндел ѝ отговори: „Сигурна съм, че е в чекмеджето долу.“ Мис Лосън продължи: „Не, изпратихте го на мистър Първис. Не помните ли?“ После пациентката ми получи криза и започна да повръща. Мис Лосън излезе от стаята, а аз се погрижих за болната. Но често се чудя дали не си говореха за завещанието.
— Изглежда твърде вероятно.
— Ако е така — продължи сестра Каръдърс, — предполагам, че мис Аръндел е била разтревожена и може би е искала да го промени. Но след кризата беше толкова зле, бедната, че не можеше да мисли.
— Мис Лосън помагаше ли ви да се грижите за нея? — попита Поаро.
— О, Боже, от нея нямаше никаква полза! Прекалено много се суетеше. Само дразнеше пациентката ми.
— В такъв случай вие сама ли се справяхте с всичко? C’est formidable ca28.
— Прислужничката… как се казваше… Елън ми помагаше. Много добра жена. Беше свикнала с болестите и грижите около старата дама. Двете добре се сработихме. Всъщност доктор Грейнджър искаше да прати една сестра за петък през нощта, но мис Аръндел почина, преди тя да дойде.
— Може би мис Лосън е помагала при приготвянето на храната на болната?
— Не, тя не правеше нищо. Нямаше какво толкова да се приготвя. Аз ѝ давах бульона и брендито, глюкозата и всичко останало. Мис Лосън само се мотаеше из къщата, плачеше и пречеше на останалите.
В тона на сестрата се долови язвителност.
— Разбирам — усмихна се Поаро, — че нямате много високо мнение за уменията на мис Лосън.
— Според мен компаньонките обикновено са такива. Виждате ли, те не са обучени да правят каквото и да било. Аматьори са. И обикновено са жени, които не могат да вършат нищо друго.
— Мислите ли, че мис Лосън е била силно привързана към мис Аръндел?
— Изглежда, беше. Толкова се разстрои и прие много тежко смъртта на старата дама. Според мен дори по-тежко от роднините — отбеляза сестра Каръдърс и изсумтя.
— В такъв случай — рече поучително Поаро — мис Аръндел е знаела какво прави, като е оставила парите си на компаньонката.