— Възможно е, но досега не забелязах никакъв намек.
— Да бяхме взели децата с нас. Леля Емили не би могла да не хареса Мери. А и Едуард е толкова интелигентен.
— Не мисля, че леля ти много обича деца — отбеляза той сухо. — Може би дори е по-добре, че ги няма.
— О, Джейкъб, но…
— Да, да, скъпа моя. Зная чувствата ти. Но в тези сухи стари английски госпожици няма нищо човешко. А ние само искаме да направим всичко, което можем, за нашите Мери и Едуард, нали? Нищо няма да струва на мис Аръндел да ни помогне малко.
Мисис Таниос се обърна. Бузите ѝ пламтяха.
— О, моля те, моля те, Джейкъб, не сега! Сигурна съм, че не е разумно. Много бих искала да не го правя.
Таниос стоеше зад нея, обгърнал с ръце раменете ѝ. Тя леко потрепери, после се вцепени.
— Въпреки всичко, Бела. Мисля… мисля, че трябва да направиш това, за което те моля… каза той, а гласът му все още звучеше приятно. — Обикновено накрая се съгласяваш… Да, мисля, че трябва да го сториш…
Трета глава
Инцидентът
Беше вторник следобед. Страничната врата към градината бе отворена. На прага стоеше мис Аръндел и подхвърляше топката на Боб по пътеката. Териерът се спускаше след нея.
— За последен път, Боб — каза. — Един хубав спринт.
Топката се затъркаля по земята и кучето се втурна след нея с все сила.
Върна я при краката на господарката си. Тя се наведе, взе я и влезе в къщата. Боб я последва. Мис Аръндел затвори вратата, отиде в дневната и прибра топката в чекмеджето. Териерът вървеше по петите ѝ.
Мис Аръндел погледна към часовника на поставката над камината. Беше шест и половина.
— Мисля да почина малко преди вечеря, Боб.
Изкачи се по стълбите до спалнята си. Боб я придружи. Облегна се на голямото легло, застлано с кретон, и въздъхна. Кучето се настани в краката ѝ. Доволна бе, че е вторник и гостите ѝ щяха да си тръгнат на другия ден. През почивните дни не научи нещо, което да не бе чувала досега. По-скоро ѝ беше неприятно, че не ѝ позволиха да забрави това, което знаеше.
Каза си: „Мисля, че остарявам…“ А после с лека изненада се сети: „Та аз съм стара…“
Полежа половин час със затворени очи, докато застаряващата домашна прислужничка Елън ѝ донесе гореща вода. Стана, за да се приготви за вечеря.
Тази вечер с тях щеше да бъде и доктор Доналдсън. Искаше ѝ се да го изучи по-отблизо. Все още ѝ изглеждаше невероятно, че ексцентричната Тереза възнамерява да се омъжи за този доста скован и педантичен млад мъж. А също ѝ се струваше странно, че скованият и педантичен млад мъж желае да се ожени за Тереза.
С напредването на вечерта обаче нямаше чувството, че опознава доктор Доналдсън по-добре. Беше много любезен, много официален и, според нея, ужасно скучен. Помисли си, че оценката на мис Пибоди е съвсем вярна. През ума ѝ се стрелна мисълта: „По наше време имаше по-свестни мъже.“
Доктор Доналдсън не стоя до късно. Тръгна си в десет часа. След като той се сбогува, Емили Аръндел заяви, че отива да си легне. Качи се горе, а младите ѝ роднини я последваха. Тази вечер всички те изглеждаха някак покорни. Мис Лосън остана долу, за да изпълни задълженията си — да пусне Боб да се разходи, да загаси огъня, да заключи и да навие килимчето пред камината, за да не се запали.
След около пет минути влезе в стаята на работодателката си. Беше останала без дъх.
— Мисля, че донесох всичко — започна тя и постави на леглото прежда, торбичка за ръкоделие и една книга от библиотеката. — Надявам се, че книгата ще ви хареса. Библиотекарката каза, че няма нито една от списъка, който дадохте, но е сигурна, че тази ще ви допадне.
— Това момиче е глупачка — възмути се Емили Аръндел. — Не съм срещала човек с по-лош вкус от нейния, що се отнася до книгите.
— О, Боже! Съжалявам… Може би трябваше…
— Глупости, вината не е твоя — успокои я Емили Аръндел. — Надявам се, че си прекарала добре днешния следобед.
Лицето на мис Лосън се проясни. Изглеждаше възбудена и подмладена.
— О, да. Много ви благодаря. Толкова мило от ваша страна, че ме освободихте. Беше изключително интересно. Използвахме „Планшет“1 и наистина… изписаха се страшно любопитни неща. Имаше редица съобщения… Разбира се, не бе съвсем като другите сеанси… Джулия Трип е имала много успешни контакти с духовете. Съобщения от онези, които са преминали в отвъдното. Това… това наистина кара човек да се чувства безкрайно благодарен, че има тази възможност…
— Само да не те чуе викарият — каза с лека усмивка мис Аръндел.
— О! Но, мис Аръндел, наистина съм убедена… съвсем убедена, че няма нищо нередно. Само ако скъпият мистър Лонсдейл искаше да проучи въпроса. Струва ми се толкова тесногръдо да се заклейми нещо, с което дори не си запознат. Джулия и Изабел Трип са истински спиритистки.
1
Планшет — дъсчица с азбука и различни символи, употребявана за спиритически сеанси, по която показалецът се движи под ръководството на духове, за да изписва съобщенията им. — Б.пр.