— Намекна, мадам, че сте си променили отношението към него.
Тя кимна.
— Казал ви е, че имам халюцинации. Каза ви го, нали?
— Да, мадам. Признавам, че го спомена.
— Ето, виждате ли? Всеки би му повярвал. А аз нямам доказателства, никакви реални доказателства.
Поаро се облегна на стола. Когато заговори, тонът му бе съвсем променен. Звучеше делово и безстрастно, като че ли обсъждаме нещо обикновено и незначително.
— Подозирате ли, че съпругът ви е убил мис Емили Аръндел?
Отговорът ѝ дойде светкавично.
— Не подозирам. Зная, че е така!
— Тогава, мадам, ваш дълг е да говорите.
— Но не е толкова лесно. Съвсем не е.
— Как я е убил?
— Не зная точно, но го е извършил.
— Не знаете ли по какъв начин?
— Не. Било е нещо… нещо, което е направил през онази последна неделя.
— Неделята, в която е посетил леля ви?
— Да.
— Но не знаете какво е било?
— Не.
— В такъв случай, извинете ме, мадам, но как можете да бъдете сигурна?
— Защото той… — Тя спря за миг, после бавно произнесе: — Сигурна съм!
— Пардон, мадам, но има нещо, което криете. Нещо, което още не сте ми казали.
— Да.
— Е, хайде, говорете!
Бела Таниос рязко стана.
— Не! Не! Не мога да го направя! Заради децата. Той е техен баща. Не мога. Просто не мога…
— Но, мадам…
— Обясних ви, че не съм в състояние.
Гласът ѝ се извиси почти до вик. Вратата се отвори и влезе мис Лосън. Главата ѝ бе леко наклонена на една страна и лицето ѝ излъчваше приятна възбуда.
— Мога ли да вляза? Свършихте ли разговора си? Бела, скъпа моя, не мислиш ли, че би било добре да изпиеш една чаша чай или да хапнеш малко супа, а защо не и малко бренди?
Мисис Таниос поклати глава.
— Добре съм — усмихна се леко тя. — Трябва да се връщам при децата. Оставих ги да разопаковат багажа.
— Милите малки създания! — възкликна мис Лосън. — Толкова обичам децата.
— Не зная какво бих правила без теб — обърна се към нея мисис Таниос. — Ти… ти си страшно мила.
— Хайде, хайде, скъпа, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще се срещнеш с адвоката ми. Той е много приятен човек, много симпатичен и ще те посъветва как най-безболезнено да получиш развод. В днешно време разводите стават лесно, нали? Поне така казват. О, Боже! Звънецът! Чудя се кой ли може да е?
Тя напусна стаята забързано. От вестибюла се чуха гласове. Мис Лосън се появи отново. Влезе на пръсти и внимателно затвори вратата след себе си. Зашепна развълнувано, като натъртваше на всяка дума:
— О, скъпа Бела! Съпругът ти! Не зная…
Мисис Таниос се втурна към вратата в другия край на стаята, а мис Лосън енергично закима.
— Правилно, скъпа, влез там, а когато го поканя, ще можеш да се измъкнеш.
— Не му казвай, че съм била тук — прошепна мисис Таниос. — Не му казвай, че си ме виждала.
— Не, не, разбира се, че няма да го направя.
Мисис Таниос излезе. Поаро и аз бързо я последвахме. Озовахме се в малка столова.
Поаро отиде до вратата към вестибюла, открехна я леко и се заслуша. После направи знак на мисис Таниос и прошепна:
— Чисто е. Мис Лосън го покани в гостната.
Прекосихме вестибюла и се измъкнахме през входната врата. Поаро я затвори почти безшумно след себе си.
Мисис Таниос се втурна надолу по стълбите, като залиташе и се подпираше на перилата. Поаро успя да я хване под ръка и да я усмири.
— Du calme… du calme37. Всичко е наред.
Стигнахме до входа.
— Елате с мен — проплака мисис Таниос. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.
— Разбира се, че ще дойда — увери я Поаро.
Пресякохме улицата, завихме зад един ъгъл и се озовахме на Куинс Роуд. Хотел „Уелингтън“ беше малка, незабележима сграда от типа на пансионите.
Когато влязохме вътре, мисис Таниос се отпусна в едно плюшено канапе и сложи ръка на сърцето си.
Поаро я потупа успокояващо по рамото.
— Едва се отървахме. А сега, мадам, ще ме изслушате много внимателно.
— Нищо повече не мога да ви кажа, мосю Поаро. Не е редно. Вие… вие знаете какво мисля… в какво съм убедена. Трябва… да се задоволите с онова, което ви доверих.
— Помолих ви да ме изслушате, мадам. Да предположим… то е само предположение… че аз вече зная фактите по случая. Да допуснем, че онова, което премълчавате, аз вече съм го прозрял. Сега нещата изглеждат по друг начин, нали?