— Не съм направила нищо такова! — прекъсна го мис Лосън. — Това е позорно! Застанали сте пред нас и ни говорите подобни неща.
— Имайте малко търпение, мадмоазел. И бъдете така добра да не ме прекъсвате — заяви Поаро.
Мис Лосън ядосано тръсна глава.
— Настоявам да чуете възражението ми! Позорно е! Позорно е!
Поаро не ѝ обърна внимание и продължи:
— Казах, че ако мис Лосън е подготвила злополуката, то тя го е направила по съвсем различна причина. И тя е следната: мис Аръндел да заподозре роднините си и да се отчужди от тях. Такава възможност съществуваше. Потърсих доказателства и открих един неоспорим факт. Ако мис Лосън е искала старата дама да заподозре близките си, тя би изтъкнала, че кучето Боб е било навън през цялата нощ. Точно обратното, тя е положила големи усилия мис Аръндел да не научи този факт. Ето защо аз реших, че мис Лосън е невинна.
— Надявах се! — отсече мис Лосън.
— Следващата ми стъпка бе да разгадая обстоятелствата около смъртта на мис Аръндел. Ако е направен един опит за убийство, обикновено следва и втори. Стори ми се особено показателно, че две седмици след първия опит мис Аръндел е починала. Започнах да разпитвам. Доктор Грейнджър не смяташе, че в смъртта на пациентката му има нещо необичайно. Становището му леко разклати хипотезата ми. Но когато се поинтересувах за случилото се през последната вечер, преди да се разболее, попаднах на важен факт. Мис Изабел Трип спомена, че около главата на мис Аръндел се появил светещ ореол. Сестра ѝ го потвърди. Разбира се, възможно е от романтичност двете да си измислят, но според мен вероятността да са излъгали е много малка. Когато разговарях с мис Лосън, тя също ми даде ценни сведения. Спомена за светеща лента, която излизала от устата на мис Аръндел и образувала ореол около главата ѝ. Очевидно, въпреки някои разлики, разказаното от двамата наблюдатели се отнасяше за един и същи факт. Като изключим спиритическото му значение, той се свежда до следното: през въпросната вечер дъхът на мис Аръндел е фосфоресцирал.
Доктор Доналдсън се размърда леко на стола си.
Поаро му кимна.
— Да, вие започвате да разбирате. Фосфоресциращите вещества не са чак толкова много. Най-известното се оказа онова, което търсех. Ще ви прочета една извадка от описание на отравяне с фосфор.
„Дъхът на отровен човек може да фосфоресцира, още преди той да се почувства зле.“ Това са видели в тъмнината мис Лосън и сестрите Трип — фосфоресциращия дъх на мис Аръндел, „светещия ореол“, според думите им. А сега ще продължа да ви чета: „Ако същия този човек е боледувал от жълтеница в остра форма, организмът му е подложен не само на токсичното въздействие на фосфора, но и на влиянието на задържания в кръвта жлъчен секрет. В такъв случай симптомите на отравяне с фосфор и на някои заболявания на черния дроб, като например атрофия, не се различават съществено.“ Виждате ли хитростта? От години мис Аръндел е страдала от болен черен дроб. Симптомите на отравянето с фосфор биха изглеждали като поредна атака на болестта. Няма нищо ново и нищо изненадващо. О! Било е добре планирано. Чуждестранни кибрити… Препарати против плевели… Никак не е трудно човек да се снабди с фосфор, а много малка доза от него може да бъде смъртоносна. Допустимото количество е от 1/100 до 1/30 от грана38. Voila. Колко ясно, колко съвършено ясно става всичко! Нормално е лекарят да се заблуди, особено след като установих, че обонянието му е притъпено. Миризмата на чесън в дъха е специфичен симптом при отравяне с фосфор. Но той не е заподозрял нищо, а и защо ли е трябвало? Обстоятелствата не са будели никакви съмнения. Той не би обърнал никакво внимание на единствения факт, подсказващ, че нещо не е наред, или би го сметнал за спиритически глупости. Вече бях сигурен (от разказаното от мис Лосън и сестрите Трип), че е извършено убийство. Оставаше въпросът кой го е извършил? Изключих прислужничките, защото с интелекта си те не биха могли да измислят подобно престъпление. Изключих и мис Лосън, защото тя едва ли би избърборила всички тези приказки за светещата ектоплазма, ако имаше нещо общо с престъплението. От подозренията ми отпадна и Чарлз Аръндел, защото е знаел за завещанието и е бил наясно, че нищо няма да спечели, ако леля му умре. Останаха сестра му Тереза, доктор Таниос, мисис Таниос и доктор Доналдсън, който е вечерял заедно с фамилията в деня на злополуката. Вече нямах информация, която да ми помогне. Трябваше да се насоча към психологията на престъплението и личността на убиеца. В основата си двете престъпления си приличаха. Бяха прости, хитро замислени и добре осъществени. Изискваха определени познания, но не големи. Симптомите при отравяне с фосфор са добре известни, а както казах, самото вещество е леснодостъпно, особено в чужбина. Първо се спрях на мъжете. И двамата бяха лекари и умни хора. Биха могли да се сетят, че фосфорът е подходящ в този случай, но инсценираната злополука с топката на кучето не отговаряше на начина на мислене на един мъж. За мен тя беше плод на женски ум. Тогава се насочих към Тереза Аръндел. Тя има качества. Предприемчива, безцеремонна и мъничко безскрупулна. Себична е и е жадна за живот. Винаги е имала онова, което е искала. Но бе дошъл моментът, в който отчаяно се нуждаеше от пари — за себе си и за мъжа, когото обича. От поведението ѝ недвусмислено пролича, че тя допуска възможността леля ѝ да е била убита. Двамата с брат ѝ си размениха интересни реплики. От тях останах с впечатление, че всеки подозира другия за престъплението. Чарлз се опита да я накара, да потвърди, че е знаела за съществуването на новото завещание. Защо? Очевидно, за да не бъде заподозряна в убийство. Тя от своя страна не повярва на твърденията на Чарлз, че мис Аръндел му е показала завещанието. Прие думите му единствено като неумел опит да отклони подозрението от себе си. Имаше още един съществен момент. Чарлз се поколеба да произнесе думата „арсен“. По-късно установих, че е разпитвал подробно стария градинар за ефикасността на един препарат против плевели. Стана ми ясно какво си е бил наумил.