Санди О’Тул се появи в три и дванадесет. Кели я видя да излиза през голямата врата от орехово дърво и се усмихна, но при вида й усмивката му замръзна. След миг разбра каква е причината. Зад нея вървеше някакъв нисък тантурест хирург, облечен в зелен гащеризон. Въпреки късите си крака той се опитваше да не изостава и говореше високо. Кели се поколеба и изгледа с любопитство как Санди спира, вероятно изморена да бяга или пък примирила се със ситуацията. Лекарят бе висок колкото нея, а може би дори и малко по-нисък. Той изстрелваше думите си толкова бързо, че Кели не успяваше да ги улови. Санди гледаше говорещия мъж с празно изражение.
— Рапортът за инцидента е изпратен, докторе — каза тя в една кратка пауза от тирадата му.
— Нямате право да го вършите!
Очите на мургавото топчесто лице мятаха мълнии и Кели се приближи по-близо.
— Напротив, докторе, имам. Предписаните от вас лекарства влошават състоянието на пациента. Аз съм ръководителка на екипа и съм длъжна да съобщавам за открити грешки.
— Заповядвам ви да оттеглите рапорта си! Сестрите не могат да нареждат на лекарите!
Последва език, който Кели не одобряваше, особено пък в Божието присъствие. Той видя как мургавото лице на лекаря още повече потъмнява и как ниският мъж се навежда към сестрата. Санди не се отдръпна, защото явно не позволяваше да бъде заплашвана, и това още повече настърви хирурга.
— Извинете — намеси се в спора Кели.
Не се бе приближил много близко. Просто искаше да извести за присъствието си, но веднага си спечели гневния поглед на Сандра О’Тул.
— Не знам защо спорите, но ако вие сте лекар, а дамата тук — медицинска сестра, вероятно можете да изразите несъгласието си и по по-професионален начин — предложи тихо Джон.
Хирургът сякаш не бе чул нищо. От шестнадесетгодишна възраст Кели не си спомняше да е бил пренебрегван така брутално. Той се отдръпна в очакване Санди сама да се справи с положението, но лекарят продължи да повишава тон. Той дори заговори на друг език, който Кели не разбираше, и започна да смесва ругатни на английски и фарси28. През цялото време Санди се държеше храбро и Джон се гордееше с нея. Физиономията й обаче постепенно се вкаменяваше и зад непроницаемото изражение вече сигурно се криеше страх. Това явно накара хирурга да вдигне ръка и да започне да крещи. Когато обаче извика „мръсна шафрантия“ — думи, които несъмнено бе научил от местните граждани, — той внезапно спря. Лекарят с изненада установи, че юмрукът, който досега бе размахвал под носа на Санди, се е скрил в косматата лапа на някакъв огромен мъж.
— Извинете — каза Кели с най-милия си глас. — Дали горе няма да се намери някой, който умее да намества счупени кости?
Джон бе обвил дланта си около деликатната ръчица на хирурга и съвсем леко свиваше пръсти.
В това време от една врата се показа служител от охраната, явно привлечен от врявата. Очите на хирурга се стрелнаха в тази посока.
— Няма да успее да стигне дотук достатъчно бързо, за да ви помогне, докторе. Колко кости има в човешката длан, сър? — попита Кели.
— Двадесет и осем — отвърна автоматично лекарят.
— Искате ли да ги направим петдесет и шест? — стегна още малко хватката си Джон.
Лекарят погледна мъжа пред себе си и видя едно изражение, което не бе нито ядно, нито доволно. То просто го гледаше така, сякаш е предмет. Любезният глас на огромния мъж се подиграваше с него. Хирургът разбра, че мъчителят му ще изпълни заканата си.
— Извинете се на дамата — каза Кели.
— Не се унижавам пред жени! — изсъска докторът.
Натискът върху ръката му се усили и лицето му се промени. Той знаеше, че само след малко костите му ще започнат да се трошат.
— Имате много лоши обноски, сър. Разполагате с ограничено време да ги промените — усмихна се Кели. — Сега — заповяда той. — Моля ви.
— Съжалявам, сестра О’Тул — каза мъжът насила, но унижението бе достатъчно, за да остави кървава следа в него.
Кели пусна ръката му. После повдигна табелката с името на лекаря и я прочете, преди отново да се вторачи в очите му.
— Така е по-добре, нали, доктор Хофан? Сега запомнете, че повече не трябва да й крещите. Поне не когато е права, а вие сте сгрешили, нали? Освен това никога повече няма да й отправяте заплахи за физическа разправа! — Джон не намери за нужно да обяснява опасността от подобни мисли. Лекарят разтриваше пръстите си, за да прогони болката. — По тези места не харесваме подобно отношение. Ясно ли е?