— Да не би ти да имаш повече мангизи, татенце? — попита упоеният от силата си хулиган и пристъпи към човека, който може би имаше повече пари от тази кучка.
Кели не бе подготвен за това и не можа да реагира достатъчно бързо. Той посегна за пистолета си, но заглушителят се заклещи за колана. Момчето изтълкува движението му правилно. То направи още крачка напред и протегна ножа си към Джон. Сега вече бе твърде късно за пистолета и Кели се изправи и отстъпи половин крачка.
Въпреки агресивността си младежът не бе много умел. Първата му атака бе доста нескопосана, а и пъргавината, с която бездомникът избягна удара, го изненада. Последва силен удар в стомаха, който го остави без въздух, но не успя напълно да спре движението му. Младежът вдигна ножа над главата си и ръката му започна да се сгъва. Кели блокира удара, изви ръката назад и нагоре и се отдръпна, за да позволи на тялото да полети към земята. Звукът от счупени кости оповести, че хулиганът е изгубил дясната си ръка.
— Вървете си у дома, госпожо — каза тихо той на Вирджиния Чарлз.
Не я погледна и се надяваше жената да не е видяла добре лицето му. „Не може да го е видяла — помисли си Кели. — Движех се със свръхзвукова скорост.“
Санитарката се наведе да прибере банкнотата си от тротоара и си тръгна, без да каже дума. Кели изгледа отдалечаването й, без да вдига глава. Жената притискаше ранената си лява ръка с дясната и се опитваше да не залита. Вероятно все още не бе излязла от шока. Добре, че не се бе наложило да й помага с още нещо. Тя със сигурност щеше да се обади на някого — поне на линейка — и Джон трябваше да й помогне, но рисковете се увеличаваха по-бързо, отколкото той можеше да се справи с тях. Несръчният крадец започна да стене. Явно болката от счупеното рамо вече проникваше през защитната пелена на наркотиците. Този със сигурност го бе видял. При това отблизо.
„Мамка му“ — помисли си Кели. В крайна сметка това недоносче бе нападнало жена, а после и него с нож. Вероятно имаше намерение да ги убие. Сигурно не му бе за пръв път. Младежът обаче се бе захванал с опасна игра, а тази вечер бе сбъркал и игрището. Такива грешки се заплащаха. Кели измъкна ножа от безпомощната му ръка и го заби в основата на черепа. Остави го там. След минута фолксвагенът му бе на половин пресечка от мястото.
„Седем“ — каза си той и се насочи на изток.
„Мамка му.“
19.
ИЗМЕРЕНИЯ НА МИЛОСТТА
„Това се превръща в нещо по-естествено от сутрешното кафе и сандвича с шунка“ — помисли си лейтенант Райън. Убийство на двама пласьори с 22-калиброви куршуми в главата, но този път, без да са ограбени. Наоколо отново нямаше гилзи и по труповете не личаха следи от борба. Единият бе бръкнал в джоба си за пистолета, но не успял да го извади. Въпреки това в цялата история имаше нещо необикновено. Той все пак бе видял опасността и бе реагирал макар и неефективно. После бе пристигнало обаждането от няколко пресечки по-надолу. Райън и Дъглас оставиха пласьорите на младшите детективи и се запътиха към другото престъпление. То се оказа интересно.
— Я виж ти — каза Дъглас, който излезе пръв от колата. Човек не попадаше толкова често на стърчащ като стълб нож, забит в основата на черепа. — Май не са се шегували.
Убийството за отмъщение в тази част на града или която и да е друга обикновено бе резултат от свада между познати. Хората убиваха членове на семейството си или близки приятели по най-незначителни поводи. На миналия Ден на благодарността един баща бе убил сина си заради кълка от пуйката. „Любимият“ случай на Райън бе убийство заради пай с раци. Това, разбира се, бе не толкова забавно, колкото куриозно. При тези случаи гневът обикновено се подклаждаше от алкохол или несретен живот, които превръщаха ежедневните незначителни спорове в изключително важни проблеми. „Не исках да го направя — твърдяха след това обвинените и допълваха: — Той просто трябваше да отстъпи малко.“ Абсурдността на тези престъпления действаше като бавна отрова в душата на Райън. Най-лошото бе приликата между убийствата. Човешкият живот не трябваше да бъде просто вариации на една тема. Той бе твърде ценен, за да се пропилява така. Райън бе научил този урок в суровата Нормандия и заснежените гори около Бастон29 като млад парашутист от 101-и полк. Обикновено убиецът твърдеше, че не е искал, и искрено страдаше заради отнетия от собствената му ръка живот на приятел или любим. Така с един удар се разрушаваше животът на две човешки същества. Тези престъпления се вършеха от страст или лоша преценка, което в общи линии изчерпваше мотивите за убийството въобще. Но не и за това.
29
Град в Белгия, където през декември 1944 — януари 1945 са се водили тежки сражения между съюзническите войски и германците. — Б. пр.