Дванадесет часа и двеста мили по-късно боцманите събраха обърканите си подчинени на палубата и им наредиха да освободят от подпорите всички фургони — които бяха празни — освен един. Трябваше да свалят и антените върху тях. Щяха да останат само онези, монтирани на надстройката. Антените първи влязоха в огромния трюм. Последваха ги фургоните и не след дълго на палубата вече нямаше нищо.
Във военноморската база Субик Бей капитанът, помощник-капитанът и артилеристът на „Нюпорт нюз“ преглеждаха оперативните планове за следващия месец. Корабът бе един от последните истински кръстосвачи в света, екипиран с 203-милиметрови оръдия. Те бяха полуавтоматични и се зареждаха със снаряди, които се различаваха от обикновените куршуми за лов на елени само по големина. „Нюпорт нюз“ можеше да сее огън в радиус от четиридесет километра, както само преди две седмици за свое нещастие бе открил един батальон от северновиетнамци. Всяко оръдие бе в състояние да изстрелва по четиридесет снаряда в минута. Главното оръдие на втора кула бе извън строя и кръстосвачът можеше да изстрелва само четиристотин снаряда в минута към целта. Това се равняваше на една петдесеттонна бомба. Капитанът научи, че следващата задача на кораба му е да атакува точно определена зенитна батарея на виетнамския бряг. Това напълно го устройваше, въпреки че съкровената му мечта бе някоя нощ да влезе в пристанището на Хайфон.
— Вашето момче май си разбира от работата. Поне засега — допълни генерал Йънг в около един и четиридесет и пет след полунощ.
— He ти ли се струва, че е прекалено да го караш да прави подобно нещо още първата нощ, Марти? — осмели се да попита Дъч Максуел.
— По дяволите, Дъч, ако иска да работи с моите морски пехотинци…
Такъв си беше Йънг. Всички морски пехотинци бяха „негови“. Той бе летял с Фос над Гуадалканал33, бе прикривал полка на Чести Пулър над Корея и бе един от хората, шлифовали въздушното прикритие до изкуството, което представляваше сега.
Стояха на върха на хълма и оглеждаха издигнатото съвсем скоро от Йънг съоръжение. Петнадесет морски пехотинци се намираха по склоновете със задачата да открият и унищожат Кларк, който се катереше към тях. Йънг също смяташе, че подлага на твърде суров тест Кларк, и то още от първия ден, но Джим Гриър си го бе изпросил е натякванията си колко сръчен е човекът му. Шпионите трябваше да си знаят мястото. Дори Дъч Максуел мислеше така.
— Какъв отвратителен начин да изкарваш прехраната си — забеляза адмиралът с хиляда и седемстотин приземявания върху самолетоносач зад гърба си.
— Не е лесно — съгласи се Йънг. — За бога, всъщност въобще не очаквам да успее от първия път. Разполагаме с чудесни момчета, нали, Ървин?
— Да, сър — съгласи се незабавно старши сержантът.
— Какво мислиш за господин Кларк? — попита генералът.
— Изглежда, знае някои работи — позволи си да отбележи Ървин. — За един цивилен формата му е прилична. Харесвам очите му.
— Така ли?
— Забелязахте ли, сър? Той има студени очи. Знае как стоят нещата.
Говореха шепнешком. Кели трябваше да дойде при тях, но не искаха гласовете им да улеснят задачата му или пък да надвият шума на гората.
— Но не и тази вечер. Казах на хората си какво ще стане, ако този цивилен ги премине още първата вече.
— Нима морските пехотинци не играят по правилата? — усмихна се в мрака Максуел.
— „По правилата“ — отвърна Ървин — означава хората ми да се приберат у дома живи и здрави. Майната им на другите, с извинение, сър.
— Странно, сержант, но и моята дефиниция за игра по правилата е същата. — „От този човек ще излезе прекрасен офицер“ — помисли си Максуел.
— Следиш ли бейзболния шампионат, Марти?
Мъжете се отпуснаха. Кларк просто не можеше да успее.
— „Скорците“ се представят доста добре.
— Господа, мисля, че се разконцентрираме — обади се дипломатично Ървин.
— Точно така. Моля да ни извините — отвърна генерал Йънг.
Двамата висши военни замръзнаха по местата си и погледнаха светещите циферблати на часовниците си. Три часа бе крайният срок за изпълнение на задачата. През цялото време Ървин мълчеше. Не се чуваше дори дишането му. Това продължи около час. Генералът от морската пехота се чувстваше прекрасно, но адмиралът бе неспокоен заради всичките кръвосмучещи насекоми — може би имаше и змии — и други гадини, които не се срещаха в кабината на един самолет например. Тримата се вслушваха в шума на боровете, пърхането на прилепи, бухали и други нощни птици. Най-после часът стана два и петдесет и пет. Марти Йънг се изправи, протегна се и извади цигара от джоба си.
33
Гуадалканал — Един от Соломоновите острови, където през 1942 г. японците са разбити от американците в едно от решаващите сражения за контрол над Тихоокеанския район. — Б. пр.