— Някой да има повече цигари? Аз свърших и не бих се разсърдил на една — измърмори някакъв глас.
— Заповядай, пехотинец — каза благородно генерал Йънг. Той подаде една цигара на сянката до себе си и щракна със зипото. Лицето на осветената от пламъка фигура го накара да отскочи назад. — Мамка му!
— Според мен, генерале, тази година Питсбърг изглеждат по-добре. „Скорците“ имат по-слаби питчери.34
Кели всмукна от цигарата, без да гълта дима, и я хвърли.
— Откога си тук? — попита Максуел.
— „Не е лесно, за бога“ — изимитира Кели. — „Убих“ ви около един и тридесет, сър.
— Мръсник такъв! — каза Ървин. — Убил си мен!
— Трябва да отбележа, че мълчахте много любезно, сержант.
Максуел включи фенерчето си. Господин Кларк — адмиралът реши да промени името на Кели дори и в съзнанието си — стоеше до тях с гумен нож в ръка и е нацапано в зелено и черно лице. За пръв път от битката за Мидуей35 Максуел потрепера от страх. Младото лице срещу него се усмихна и Кели прибра „ножа“ си.
— Как, по дяволите, успя да го направиш? — попита Дъч Максуел.
— Мисля, че се справих доста добре, адмирале — отвърна весело Кели и се пресегна за манерката на Марти Йънг. — Ако ви кажа, сър, тогава всички ще умеят да вършат работата ми, нали?
Ървин стана от мястото си и се приближи до цивилния.
— Господин Кларк, мисля, че ще успеете.
22.
ЗАГЛАВИЯ
Гришанов се намираше в посолството. Ханой бе странен град — смесица от френска архитектура, малки жълти хора и ровове от бомби. Пътуването из страна, която се намираше във война, също бе необичайно преживяване. Още повече, ако се извършваше с кола, боядисана в камуфлажни цветове. Всеки връщащ се от мисия американски бомбардировач с излишни бомби или пък някое внезапно появило се оръдие можеше да използва автомобила за учебна мишена, въпреки че никога не го правеха. Късметът се преобрази в намръщен облачен ден, който намаляваше до минимум въздушната опасност и позволи на Гришанов да се отпусне, но не и да се наслаждава на пътуването. Шосетата изобилстваха от дупки и навсякъде се виждаха разрушени мостове, така че пътуването отне два пъти повече време от нормалното. Руснакът знаеше, че с хеликоптер ще стигне много по-бързо, по летенето си бе чиста лудост. Американците, изглежда, живееха с илюзията, че и гражданите могат да притежават автомобили — и то в страна, където велосипедът бе национален символ! От друга страна, хеликоптерът със сигурност бе военно приспособление, което си струваше свалянето, дори в него да имаше само един човек. Пристигнал в Ханой, Гришанов се зарадва на възможността да се подслони в бетонна сграда, в която електричеството бе рядък гостенин — в момента отсъстваше, — а климатичната инсталация абсурдна фантазия. Отворените прозорци и лошо поставените мрежи позволяваха на насекомите да царуват в помещенията, препълнени с изпотени работещи хора. Въпреки това пътуването до посолството си струваше усилията. Тук Гришанов можеше да говори на родния си език и за няколко скъпоценни часа да престане да бъде полудипломат.
— Е? — попита генералът.
— Върви добре, но ми трябват още хора. Много е трудно за сам човек.
— Невъзможно.
Генералът наля на госта си чаша минерална вода, в чийто състав доминираше солта. Руснаците във Виетнам поглъщаха огромни количества от тази течност.
— Николай Евгениевич, онези отново се инатят.
— Другарю генерал, отлично знам, че съм пилот, а не политически теоретик. Знам, че нашите братски социалистически съюзници са на предната линия на конфликта между марксизма-ленинизма и реакционния капиталистически Запад. Знам също, че тази националноосвободителна война е жизненоважна част от борбата ни за освобождаване на света от потисничество…
— Да, Коля — усмихна се дяволито генералът и прекрати идеологическата тирада на госта си, който не бе политически теоретик. — Всички го знаем. Давай по същество, моля те. Предстои ми тежък ден.
Полковникът кимна разбиращо.
— Тези арогантни малки копеленца не искат да ни помагат. Използват ни. Използват мен и моите пленници, за да ни изнудват. Ако това е марксизъм-ленинизъм, то аз съм троцкист.
Шегата едва ли би се разминала на мнозина, но бащата на Гришанов бе член на Централния комитет с безупречно партийно минало.
— Какво научихте, другарю полковник? — попита генералът, за да върне разговора в нормалното му русло.
— Полковник Захариас напълно отговаря на данните, които имаме за него, но знае много повече. В момента планираме как да защитаваме родината от китайците. Той е ръководителят на отряда за бързо реагиране.
35
Мидуей — атол от Хавайския архипелаг, където през Втората световна война са се водили ожесточени сражения между американските и японски войски. — Б.пр.