— Лондон се радва на топъл ден днес — забеляза някакъв друг турист.
— Чудя се дали тук има бури — отвърна небрежно американецът, загледан в забележителната броня на Хенри VIII.
— Имат — отвърна другият, — но съвсем не са толкова свирепи, колкото във Вашингтон.
Хендерсън се огледа за изход и се запъти натам. След минута двамата с новия му събеседник обикаляха около Зеления Тауър.
— Английският ви е превъзходен.
— Благодаря, Питър. Казвам се Джордж.
— Здрасти, Джордж — усмихна се Хендерсън, без да поглежда новия си приятел.
Наистина приличаше на филмите с Джеймс Бонд. Особено пък тук, в Лондон, и то в историческото седалище на британското кралско семейство. Забележително!
Джордж бе истинското му име вСЪЩНОСТ Георгий, което е руският еквивалент, — но той вече рядко се заемаше с операциите сам. Макар и високоефективен оперативен офицер от КГБ, Георгий притежаваше също отлични аналитични способности. Поради това преди пет години го бяха прибрали в Москва, бяха го направили полковник и го поставиха начело на отдел. Джордж вече с основание поглеждаше към генералски звезди. Причината, поради която бе дошъл в Лондон — през Хелзинки и Брюксел, — бе желанието му със собствените си очи да види КАСИЙ и, разбира се, да напазарува за семейството си. Само трима мъже на неговата възраст в КГБ имаха новия му пост, а жена му обичаше да носи западни дрехи. Къде другаде да ги купи освен в Лондон? Джордж не говореше нито френски, нито италиански.
— Това ще бъде единствената ни среща, Питър.
— Трябва ли да се чувствам поласкан?
— Ако искаш. — Джордж бе необичайно добродушен за руснак, макар че това бе част от дегизировката му. Той се усмихна на американеца. — Сенаторът ти има достъп до много неща.
— Да, така е — съгласи се Хендерсън, загледан в церемониите на стражата. Нямаше нужда да добавя, че той също има достъп до тези неща.
— Подобна информация може да ни е много полезна. Правителството ви и особено новият ви президент, честно казано, ни плашат.
— Той плаши и мен — призна си Хендерсън.
— В същото време обаче — продължи с разумен и разсъдлив тон Джордж — има и проблясъци на надежда. Той е реалист. Моята страна гледа на предложението му за detente37 като знак, че можем да постигнем широко международно разбирателство. Именно заради това искаме да проверим дали предложението му да дискутираме е искрено. За нещастие ние също имаме проблеми.
— Какви?
— Вашият президент вероятно е добронамерен. Казвам го съвсем искрено, Питър — прибави Джордж. — От друга страна обаче, в негово лице имаме силна… конкуренция. Ако знае твърде много за нас, може да ни притисне в определени области и това, разбира се, ще попречи на постигането на желаното и от двете страни разбирателство. Във вашето правителство има разнородни политически елементи. В нашето също — останки от сталинската ера. Ключът към успеха в подобни преговори — които скоро могат да започнат — е и двете страни да действат разумно. Вашата помощ ни е необходима, за да контролираме неразумните политически елементи на правителството ви.
Хендерсън се изненада, че руснаците могат да бъдат толкова искрени, почти като американци.
— И как мога да постигна това?
— На определена информация не може да бъде позволено да изтича. Ако това стане, шансовете ни за detente ще пропаднат. Ако знаем твърде много за вас или пък вие знаете прекалено много за нас, играта става нечестна. Едната страна ще търси само предимства и по този начин няма да се получава равноправие, а доминация, което, разбира се, е неприемливо. Разбирате ме, нали?
— Да, звучи разумно.
— Това, което искам от вас, Питър, е от време на време да ни уведомявате за някои специални неща, които сте научили. Дори няма да ви казвам какво точно. Смятам, че сте достатъчно интелигентен, за да се досетите сам. Ние ще ви се доверим. Войната вече е зад гърба ни. Приближаващият се мир, ако наистина дойде, ще зависи от хора като вас и мен. Между нациите ни трябва да цари доверие, а доверието започва от вярата между двама души. Друг път просто няма. Бих искал да не е така, но мирът трябва да тръгне именно оттук.