Все още си спомняше добре: преди по-малко от тридесет години, наперен млад мичман с много коса по главата (макар и ниско подстригана), той бе на борда на бомбардировача F4F-4 „Уайлдкат“, излетял от самолетоносача „Ентърпрайз“. Беше се оженил съвсем наскоро. В ранното утро на четвърти юни 194217 Максуел бе забелязал четири японски бомбардировача „Вал“. Те принадлежаха към крилото за въздушно нападение „Хируи“, отправило се да атакува „Йорктаун“, но се бяха изгубили. Грешният курс ги водеше към неговия самолетоносач. Още с изненадващото си изскачане иззад облаците Максуел успя да свали двата. Третият му отне повече време, но вицеадмиралът и досега помнеше отблясъците от крилата му и напразните усилия на другия пилот да го избегне. Когато след четиридесет минути кацна на самолетоносача, Максуел докладва пред невярващия поглед на ескадрилния командир за три свалени вражески самолета. По-късно оптическите мерници потвърдиха думите му. Вечерта надписът върху „официалната“ му чаша за кафе се промени от „Мечо“(прякор, който мразеше) на Дъч (Холандеца). Прозвището бе гравирано с кървавочервени букви върху порцелана и Максуел гордо го носеше и досега.
Последвалите четири бойни полета донесоха още дванадесет жертви. Така Дъч Максуел тръгна нагоре по стълбицата на кариерата. Командир на ято, на въздушно крило, на самолетоносач, на бойна група, командващ военновъздушните сили на американския тихоокеански флот и най-сетне сегашната му служба. С малко повече късмет на хоризонта щеше да изплава званието „адмирал на флота“, което надминаваше и най-смелите му мечти. Кабинетът на Максуел бе обзаведен в съответствие с поста и заслугите му. На стената, вляво от масивното махагоново бюро, висеше плакат на F6F „Хелкат“, които Максуел бе направлявал над Филипинско море и японското крайбрежие. На синия фон се виждаха изрисувани петнадесет японски знаменца, напомнящи, че вицеадмиралът също знае как се кара изтребител, и то по-добре от мнозина други. Върху бюрото си почиваше старата му чаша от „Ентърпрайз“, която вече не служеше за такива прозаични цели като пиене на кафе, а още по-малко пък като моливник.
Приближаващата кулминация в кариерата на Максуел би трябвало да заема основна част от времето му, но вместо това той спря поглед върху доклада за ежедневните загуби, изпратен от станция „Янки“. Бяха изгубени два леки бомбардировача A7-А „Корсар“. Докладът съобщаваше, че и двата самолета са от един и същ кораб и ескадрила.
— Какво е станало тук? — обърна се Максуел към контраадмирал Подулски.
— Проверих вече — отвърна Казимир. — Вероятно сблъсък във въздуха. Андерс, водачът, е бил опитен, но Робъртсън е новобранец. Явно е станало нещо, но никой не знае какво. Не са се обаждали за ракети, а са летели твърде високо за зенитна артилерия.
— Парашути?
— Не — поклати глава Подулски. — Дивизионният командир е видял огненото кълбо. Не е останало нищо.
— Каква е била целта им?
Отговорът бе изписан върху лицето на Каз.
— Вероятно местонахождение на автопарк. Останалите от групата са достигнали мястото и са го бомбардирали. Целта обаче не е открита.
— Значи всичко е било просто загуба на време.
Максуел затвори очи и се запита какво се е случило с двата самолета. Какво бе сгрешил човекът, определил целта? Какво въобще ставаше с флота, с кариерата му, с цялата страна?
— Не е така, Дъч. Някой е сметнал целта за важна.
— Каз, още е твърде рано за такива спорове.
— Да, сър. Командирът на авиогрупата разследва инцидента и вероятно ще вземе конкретни мерки. Ако искаш конкретно обяснение, то може би се крие в младостта на Робъртсън. Това е била втората му бойна мисия. Сигурно е бил нервен, сторило му се е, че вижда нещо, увеличил е скоростта и… По дяволите, Дъч, нима се случва за пръв път?
Максуел кимна.
— Какво друго?
— Един А-6 е свален от ракета земя-въздух северно от Хайфон. Пилотът и бордовият механик са успели да катапултират и са спасени. Ще ги наградим — докладва Подулски. — Иначе в Южнокитайско море явно е отминал един спокоен ден. В Атлантика също няма нищо интересно. В Източното Средиземноморие се забелязват признаци на оживление. Сирийците си играят с новите си МиГове, но това все още не е наш проблем. Утре имаме среща с Гримън, който след това отива на Хълма, за да говори с многоуважаемите обществени слуги за програмата на F-14.
17
Битката при остров Мидуей, където Япония загубва 4 самолетоносача и цвета на морската си авиация. — Б. пр.