Нора Робъртс
Безсмъртие в смъртта
Красотата е погубен дар…
Дари ми безсмъртие с целувка.
Първа глава
Мисълта, че ще се омъжва, я изпълваше с ужас. Всъщност Ив се питаше как изобщо се е решила на подобна стъпка. За бога, та нали преди всичко беше ченге! От десет години работеше в полицията и твърдо вярваше, че ченгетата трябва да останат необвързани, за да се отдадат изцяло на професията си. Абсурдна й се струваше идеята, че може да изразходва еднакво време, енергия и чувства за защитата на закона с неговите плюсове и минуси, и за семейните задължения, които носеха радости и неволи. Успехът, в което и да е от двете поприща — Ив бе установила от наблюдение, че бракът е вид професия, — изискваше къртовски труд и безброй безсънни нощи. Живееше в 2058 година — епоха на невероятен технически прогрес, ала брачната институция не беше претърпяла особена еволюция. За Ив обвързването със съпруг беше равностойно на затвор.
И все пак през тази прекрасна лятна утрин, използвайки един от скъпоценните си почивни дни, което й се случваше толкова рядко, тя отиваше да пазарува. Не можа да се сдържи и потръпна. Стомахът я сви при мисълта, че не отива просто на пазар, а да избере сватбената си рокля.
Факт, който доказваше, че е напълно обезумяла.
Разбира се, вината изцяло беше на Рурк. Бе успял да изтръгне съгласието й в момент, когато, окървавени и пребити, бяха щастливи, че са оцелели. Когато един мъж е дяволски умен и достатъчно добре познава „жертвата“ си, той избира най-невероятното време и място, за да й предложи брак, а тя няма никакъв шанс. Особено ако е жена като Ив Далас.
— Изглеждаш така, сякаш се готвиш да заловиш с голи ръце банда наркомани — отбеляза Рурк.
Ив нахлузи обувката си и го изгледа от главата до петите. Помисли си, че е безбожно красив. Чертите му издаваха силен характер, устните му бяха като изваяни от скулптор, сините му очи сякаш проникваха в душата й. Гъстата му черна коса напомняше грива. Успееше ли човек да откъсне поглед от лицето му, щеше да забележи, че тялото му е също така великолепно. Лекият ирландски акцент допълваше очарованието на Рурк и го правеше неустоим за нежния пол.
— Онова, което ми предстои, е много по-неприятно — отвърна Ив и се намръщи, щом долови плачливите нотки в гласа си. Един от принципите й беше никога да не се оплаква. Но в действителност предпочиташе да влезе в ръкопашен бой с наркомани, отколкото да обсъжда дължината на някаква си рокля.
За бога, навярно си е загубила ума!
Едва се сдържа да не изругае и с присвити очи изгледа Рурк, който прекоси просторната спалня. Когато се отпусна до нея на леглото, тя си каза, че понякога присъствието му я кара да се чувства нелепо.
Рурк повдигна брадичката й и заяви:
— Луд съм по теб!
Ив все още не можеше напълно да повярва, че мъжът с невероятните сини очи и с лице на обречен ангел, сякаш излязъл от картините на Рафаел, е безумно влюбен в нея.
— Рурк! — Тя с усилие сподави въздишката си. — Много по-безстрашно би посрещнала нападението на обезумял мутант, въоръжен с лазер, отколкото проявата на подобни искрени чувства. — Не е необходимо да дрънкаш врели-некипели. Вече обещах, че ще се омъжа за теб и няма да се отметна.
Той иронично повдигна вежда. Питаше се как е възможно Ив да не осъзнава колко е привлекателна дори сега, когато кестенявата й, зле подстригана коса беше щръкнала във всички посоки, а между очите й с цвят на уиски се очертаваше дълбока бръчка, издаваща тревогата и притеснението й. Днес дори милувките му не можеха да я накарат да престане да мърмори.
— Скъпа Ив. — Целуна леко смръщените й устни, сетне трапчинката на брадичката й. — Изобщо не съм се съмнявал, че ще го сториш. — Разбира се, не се издаде, че подобна мисъл му беше хрумвала неведнъж. — Снощи се прибра толкова късно, че не успях да разбера какви са плановете ти за днес. Самият аз имам доста задачи.
— Когато заловихме Байнс, минаваше три часът.
— Значи си го пипнала?
— Попадна ми право в ръцете — беше толкова друсан, че едва ли осъзнаваше какво върши. — Усмихна се, но някак жестоко, като ловец, който най-сетне се е добрал до плячката си. — Проклетият убиец сякаш дойде по поръчка, като покорен персонален дроид.
— Радвам се за теб. — Рурк я потупа по рамото и се изправи. Слезе от платформата, отиде до гардероба и огледа саката, питайки се кое да облече. — Какво ти предстои днес? Навярно трябва да напишеш и предадеш рапортите си?
— Днес имам почивен ден.
— Нима? — Рурк се обърна, по лицето му беше изписано смущение. Очевидно за миг бе забравил тъмносивото, копринено сако, което се готвеше да облече. — Ако искаш, ще променя програмата си за следобеда.