Безсмъртие в смъртта

— Фрашкан е с пари.

Блондинката побърза да последва съвета му, а Фийни печално я проследи с поглед и ни в клин, ни в ръкав заяви:

— Имам щастлив брак, Рурк.

— Така се говори.

— И все пак се изкушавам да отведа тази сладурана в някоя тъмна стая.

— Заслужаваш повече, Фийни.

— Така е. — Той въздъхна и се върна към предишната тема. — Надявам се, че след сватбеното пътешествие Далас ще се поуспокои и ще вземе работата си присърце.

— Не обича да губи, а смята, че този път се е провалила. — Помисли си, че не му се иска да прекарва последната си вечер като ерген в разговори за убийства. Изруга и дръпна настрана Фийни. — Какво знаеш за пласьора, когото са убили в Йист Енд?

— За Хлебарката ли питаш? Нищо особено, само дето се правеше на много хитър, а всъщност бе доста тъп. Действаше само в собствения си район и обичаше бързата и лесна печалба.

— Бил ли е информатор като Бумър?

— Да, но „треньорът“ му се пенсионира миналата година.

— Какво става с информатора в подобен случай?

— Поема го друг „треньор“ или го освобождават. Никой не пожела да работи с Хлебарката.

Рурк искаше да се откаже да го разпитва, но нещо го накара да зададе следващия си въпрос:

— Знаеш ли с кого е работил полицаят, който се е пенсионирал?

— Нима си въобразяваш, че имам паметта на компютър?

— Да.

Фийни очевидно беше поласкан. Изпъчи се и отвърна:

— Действително си спомням. Негов партньор беше Дани Райли, с когото сме приятели от години. Това беше през… четирийсет и първа. После работи шест-седем години с Мари Дрискол, след което стана партньор на Касто.

— На Касто ли? — възкликна Рурк. — Сигурен ли си, че е бил негов партньор по времето, когато е бил „треньор“ на Хлебарката?

— Абсолютно, но трябва да знаеш, че по принцип само един от партньорите работи с информаторите. — Внезапно Фийни се намръщи и промърмори: — Разбира се, обичайно е колегата на пенсионирания полицай да се свърже с неговите сътрудници. Но Касто не го направи, тъй като си имаше свои информатори. Поне нямаме сведения да го е направил.

Рурк си каза, че навярно е предубеден към русокосия лейтенант и че ревнува Ив от него, но изобщо не го беше грижа.

— Не ти ли се струва странно съвпадението, че и двамата информатори, които са имали нещо общо с Касто, са били убити във връзка с наркотика, наречен „Безсмъртие“?

— Не сме сигурни, че Хлебарката е работел за Касто. Освен това съвпадението не е толкова странно — пласьорите на наркотици се познават помежду си.

— Ала само Касто е „свързващото звено“ между убийството на Хлебарката и тези на другите жертви.

— Господи, Рурк! — Фийни потърка брадичката си. — Същият си като Далас. Знаеш ли, че повечето ченгета от „Наркотици“ рано или късно се пристрастяват към дрогата? Касто е едно изключение. Правени са му многобройни тестове, но никога не са го уличавали в употреба на наркотици. Ползва се с отлична репутация и изобщо не крие, че се стреми към капитански чин. Едва ли би се замесил в подобна история.

— Понякога човек се поддава на изкушението, Фийни. Само не се опитвай да ме убеждаваш, че това ще бъде първият случай, когато служител от отдел „Наркотици“ си е докарал няколко хилядарки от странични доходи.

— Няма. — Ирландецът отново въздъхна. Думите на Рурк го накараха да изтрезнее и го изпълниха с мрачни предчувствия. — Не разполагаме с никакви улики срещу него. Освен това Далас работеше с него. Сигурен съм, че щеше да надуши, ако нещо не е наред.

— Ив беше объркана и разстроена от случилото се с Мейвис — промълви Рурк, цитирайки нейните думи. — Спомни си, че колкото и бързо да реагираше, винаги се оказваше, че е закъсняла. Това би могло да се случи само ако някой е знаел плановете й и е успявал да я изпревари. И този някой е разсъждавал като ченге.

— Мразиш Касто, защото е красавец — подразни го Фийни.

Рурк се престори, че не го е чул и продължи:

— Можеш ли за една нощ да откриеш подробни сведения за него?

— Нима искаш да шпионирам мой колега, само защото някой е убил двама информатори? И то да го направя още тази нощ.

Рурк сложи ръка на рамото му.

— Предлагам да използваме моята апаратура.

— Двамата с Далас сте си лика-прилика — промърмори Фийни. — Като хищни акули сте.

Пред очите на Ив всичко заплува в странни очертания, сякаш се беше потопила под вода. Виждаше Касто, долавяше аромата на сапун, лъхащ от него, но изобщо не можеше да проумее какво търси той в клуба.

— Какво се е случило? — попита го. — Да не би да са те изпратили тук служебно? — Тя се огледа за Пийбоди и с изненада забеляза лъскавите червени драперии, които би трябвало да придават специална атмосфера на стаята, която очевидно беше работното помещение на някоя евтина проститутка. — Хей, какво става?