— Успокой се. — Не му се искаше да й инжектира още една доза, тъй като се страхуваше да не би Ив да е прекалила с алкохола. — Вратата е заключена, затова не се опитвай да избягаш. Предполагам, че още се чувстваш леко замаяна от инжекцията. — Той постави една копринена възглавничка зад гърба й. — Колко по-лесно щеше да бъде, ако се беше отказала от натрапчивата си идея. Направо не мога да повярвам, че си се добрала до Лилигас.
— До кого?
— Така се казва цветарят от Вегас II. Това беше върхът. Самият аз използвам този мръсник.
Ив усети, че й прилошава. Отпусна глава между коленете си и се постара да диша равномерно.
— Някои хора реагират по този начин на наркотика. Следващият път ще ти инжектирам нещо друго.
— Господи, как успя да ме заблудиш! — простена тя, докато се опитваше да не повърне мазната храна, която беше изяла, за да не пие. — Как успя да ме заблудиш!
— Сгреши, като дори не предположи, че убиецът може да е ченге. Пък и нямаше никакви основания за това. Отгоре на всичко беше обременена от неприятности в личния си живот. Ти наруши неписания закон, който гласи, че полицаят, извършващ разследване, трябва да забрави личните си симпатии и антипатии. Беше прекалено разтревожена за съдбата на приятелката си и пропусна да направиш логичното заключение. Възхищавам се от предаността ти, макар да я намирам доста наивна.
Хвана я за косата и отметна главата й. Погледна зениците й и реши да не й инжектира нова доза. Не искаше да рискува, преди да е свършил онова, което си беше намислил.
— Всъщност всичките ти качества будят възхищение в мен.
— Мръсник такъв! — смотолеви Ив и усети, че езикът й е надебелял. — Ти си ги убил.
— Точно така. — Касто кръстоса крака и невъзмутимо я изгледа. — Признавам, че едва се сдържах да не се похваля. Умирах от мъка, че не мога да се изфукам пред една жена какво може да постигне умен мъж като мен. Знаеш ли, поразтревожих се, когато разбрах, че си натоварена с разследването на убийството на Бумър. — Той докосна брадичката й, после прекара пръст между гърдите й. — Поставих си за цел да ти завъртя главата. Признай, че изпитваше нещо към мен.
— Да не си посмял да ме докосваш! — Ив се опита да отблъсне ръката му, но не можа да я улучи.
— Сетивата ти са притъпени — изсмя се Касто. — Наркотиците са опасни, Ив, повярвай ми. Всеки божи ден се сблъсквам с най-отвратителни сцени по улиците на този град. Понякога ми се повдига от гледките. Всъщност така започна всичко — побеснях при мисълта, че някои хора в костюми си докарват огромна печалба без дори да си цапат ръцете. Казах си, че и аз трябва да си опитам късмета.
— Значи си го направил за пари.
— Парите са най-важното нещо на този свят. Преди няколко години случайно се натъкнах на производителите на „Безсмъртие“. Извърших внимателно проучване на наркотика, използвах един познат, който ми достави растението от колония „Рай“. Всъщност бедният Бумър ми помогна като ме запозна с въпросния човек.
— Излиза, че той сам е подписал смъртната си присъда.
— Да. Винаги, когато на пазара излезеше нов наркотик, Бумър идваше и ми съобщаваше. Не подозираше, че вече съм в този бизнес. Пазех дейността си в строга тайна, ала дори не подозирах, че Бумър също притежава проклетата формула. Навярно е възнамерявал да я продаде за огромна сума.
— Убил си го, буквално си го смазал.
— Направих го, едва когато стана абсолютно наложително. Никога не върша излишни неща. Виновна за всичко беше Пандора, тази красива проклетница.
Ив слушаше мълчаливо, докато той описваше борбата за надмощие и за огромни печалби, сцените на секс и насилие.
Запознал се с Пандора в клуба. Тя била привлечена от факта, че Касто е полицай и то от отдел „Наркотици“. Била сигурна, че ще й достави желаната дрога, което той правел безропотно. Бил обсебен, дори пристрастен към чаровната манекенка. Грешката му била, че й разказал за „Безсмъртие“, при което Пандора моментално започнала да гради въздушни кули. Обещавала му огромна печалба, несметни богатства, които не биха могли да похарчат за три живота. И още вечна младост, красота и страхотен секс. Бързо се пристрастила към наркотика, непрекъснато искала още и използвала Касто като доставчик.
Ала познанството му с нея се оказало полезно. Пандора била прочута манекенка, която често пътувала и безпрепятствено пренасяла големи количества от дрогата, която се произвеждала само в малка частна лаборатория на станция „Звездна светлина“.