— Ти си истински филантроп, Касто.
— Грешиш, аз съм егоист, който жадува за власт и богатство. Не се срамувам от амбициите си. Цели дванайсет години служих в отдел „Наркотици“, всеки ден се сблъсквах с ужасяващи гледки. Изпълнил съм дълга си към обществото. „Безсмъртие“ ще ми помогне да получа всичко, за което съм мечтал. Ще бъда повишен в длъжност, в продължение на четири-пет години ще внасям парите от наркотика в номерирана сметка, после ще напусна полицията, ще заживея на някой тропически остров и ще пия местни коктейли.
Ив се изплаши, тъй като почувства, че монологът му скоро ще секне. В гласа му вече не се долавяше възбуда и чувство за превъзходство.
— Но за да постигнеш всичко това, първо трябва да ме убиеш.
— Права си. Жал ми е за теб, Ив. Поднесох ти Фицджералд на тепсия, но ти продължи да си пъхаш носа там, където не ти е работа. — Погали я по главата със странна нежност. — Обещавам ти лека смърт. Имам нещо, което няма да ти причини никаква болка. Не ще изпиташ абсолютно нищо.
— Много си мил, Касто.
— Дължа ти поне това, скъпа. Все пак си ми колежка. Жалко, че не престана да ровиш, след като оправдаха приятелката ти. Ще ми се събитията да се бяха развили по друг начин. Действително те харесвам. — Наведе се толкова близо до лицето й, че Ив се изплаши да не би да я целуне.
Тя го изгледа премрежено и прошепна името му.
— Отпусни се, скъпа, скоро всичко ще свърши. — Той посегна към джоба си.
— Майната ти! — извика Ив и го ритна с всичка сила. Под въздействието на наркотика мерникът й беше неточен и кракът й се стовари върху брадичката му, вместо в слабините му. Касто падна по гръб на леглото, а спринцовката отхвръкна на пода.
Двамата едновременно се хвърлиха към нея.
— Дявол го взел, къде е Ив? Невъзможно е да е избягала от празненството в нейна чест. — Мейвис нетърпеливо потропваше с крак, докато оглеждаше залата. — Отгоре на всичко единствено тя от цялата компания все още е трезва.
— Да не би да е в тоалетната? — попита Надин и неохотно облече блузата си.
— Пийбоди на два пъти провери там. Доктор Майра, смяташ ли, че е избягала? Знам, че е нервна, но…
— Не е от хората, които биха избягали — отговори психиатърката, която се стараеше да говори свързано, макар да й се виеше свят. — Отново ще я потърся. Може би не я виждаме — тук е претъпкано с хора.
— Още ли търсите младоженката? — Крак широко се усмихна и бавно се приближи до масата. — Изглежда, нашата сладурана е искала за последно да се порадва на свободата. Оня човек вика, че я видял да влиза в една от стаите с някакъв тип, дето досущ мязал на каубой.
— Не може да бъде! — възкликна Мейвис. — Грешиш!
— Голяма работа, малката е искала да се позабавлява. — Чернокожият исполин сви рамене. — Уважаеми дами, имаме още свободни стаи, ако някоя има специални желания.
— В коя стая са влезли? — попита Пийбоди. Беше напълно изтрезняла, след като повърна всичко, дори стомаха си, както й се струваше.
— В номер пет. Хей, ако си падаш по групов секс, ще ти осигуря няколко яки момчета с най-различни размери… — Крак поклати глава, когато младата жена изобщо не му обърна внимание, реши да я последва за всеки случай.
Ив изпусна спринцовката, когато Касто я удари с лакът в лицето. Усети непоносима болка, но все пак беше доволна, че е нанесла първия удар, който Касто изобщо не беше очаквал.
— Трябваше да ми инжектираш по-голяма доза! — извика и го ритна в гръкляна. — Не бях изпила нито капка алкохол, тъпако. — Успя да го преобърне и заби юмрук в носа му. — Това е за Пийбоди, мръсник такъв!
Касто я удари в корема и я остави без дъх. Ив усети, че той грабва спринцовката и я забива в ръката й, опита да се повдигне и отново да го изрита. Касто поиска да избегне удара и краката й го улучиха право в лицето.
Той забели очи и се стовари на пода; от удара главата му изкънтя.
Ала все пак беше успял да инжектира на Ив част от дрогата. Младата жена бавно запълзя към вратата; имаше чувството, че плува в гъст сироп. Когато стигна до прага, протегна ръка и установи, че ключалката сякаш се намира на три метра височина.
В този миг вратата се отвори с трясък и се възцари истински хаос.
Ив усети, че я вдигат. Някой даваше заповеди да я изнесат на чист въздух. Напуши я смях. Имаше усещането, че лети. Чуваше как собственият й глас повтаря:
— Този гад ги е убил. Убил е всичките. Къде е Рурк?
Повдигнаха клепачите й и тя би се заклела, че почувства как очните й ябълки се търкалят като нагорещени стъклени топчета. Дочу думите „център за борба с наркоманията“ и започна да се съпротивлява като разярена тигрица.