Рурк с намръщено лице слезе по стълбата. Знаеше, че Фийни е още пред апаратурата в кабинета и събира необходимите сведения, но Рурк вече знаеше истината. Производството на наркотика, наречен „Безсмъртие“, беше мащабна операция, която изискваше познаване на материята и връзки с престъпния свят. Касто отговаряше и на двете условия.
Предполагаше, че Ив няма да му повярва, затова засега възнамеряваше да запази всичко в тайна, Фийни ще има три седмици да проучи подробностите, докато траеше сватбеното пътешествие. Ако то изобщо се осъществи.
Чук как външната врата се отвори и решително вирна брадичка: още сега ще постави ребром въпроса за сватбата. Слезе още две стъпала, сетне, съгледал ужасяващата картина, втурна се надолу, като викаше:
— Какво се е случило с нея? Цялата е в кръв! — Той сграбчи безжизнената си годеница от ръцете на някакъв чернокож исполин със сребриста набедрена препаска.
Всички заговориха едновременно. Доктор Майра плесна с ръце като учителка, която се опитва да укроти шумните си питомци.
— Сега Ив се нуждае най-вече от спокойствие. Лекарят направи каквото можа, но в кръвта й има остатъци от наркотика. А нашата героиня не му позволи да прегледа нараняванията и натъртванията по тялото й.
Рурк изтръпна и възкликна:
— Какъв наркотик? — Гневно изгледа Мейвис. — По дяволите, къде си я водила?
— Не е виновна. — Ив го прегърна през шията. Говореше бавно, очите й все още бяха леко изцъклени. — Касто… Беше Касто. Знаеш ли…
— Всъщност…
— Колко глупаво да не го забележа. Колко съм некадърна… Искам да си легна.
— Заведи я в спалнята, Рурк — спокойно каза доктор Майра. — Ще се погрижа за нея. Повярвай ми, годеницата ти ще се оправи.
— Ще се оправя — повтори Ив, докато той я подкрепяше нагоре по стълбата. — Ще ти разкажа всичко. Обещай да си казваме всичко… Нали ме обичаш?
Ала в момента Рурк се интересуваше само от една подробност. Сложи Ив на леглото, огледа насиненото й лице и подутите устни, сетне прошепна:
— Касто мъртъв ли е?
— Не. Само че здравата го натупах. — Усмихна се, а когато забеляза тревогата в очите му, бавно поклати глава. — Няма да стане! Дори не си го и помисляй! След няколко часа ще бъдем съпруг и съпруга.
— Сигурна ли си?
— Много мислих по въпроса. — Трудно й бе да се съсредоточи, но това не търпеше отлагане. Вдигна ръце и обгърна с длани лицето му, за да го вижда по-добре. — Осъзнах, че бракът не е само една формалност или сключване на договор. Сватбената церемония е обричане, обещание. Не е трудно да обещаеш нещо, което и без това желаеш. И ако се окажа лоша съпруга, ще трябва да се примириш. Защото аз държа на обещанията си. Има и още нещо.
Рурк усети, че тя всеки момент ще заспи и леко се отдръпна, за да позволи на доктор Майра да дезинфекцира драскотината на лицето й.
— Какво е то, Ив?
— Обичам те. Понякога това чувство ме кара да изтръпвам от страх, но общо взето ме прави щастлива. Уморена съм. Ела скоро при мен. Обичам те.
Той се обърна към лекарката:
— Трябва ли да спи сега? Да не би да й стане по-зле?
— Напротив. Сънят е най-добрият лек за нея. Когато се събуди, ще се чувства добре. Може би главата ще я понаболява, което не е справедливо, тъй като тя не изпи нито капка алкохол. Твърдеше, че иска да бъде бодра на сватбения си ден.
— Така ли каза? — Рурк забеляза, че дори в съня любимата му изглежда неспокойна. — Ще си спомня ли онова, което току-що ми каза?
— Може би не — бодро заяви доктор Майра. — Важното е ти да помниш думите й.
Той кимна и отстъпи от леглото. Неговата Ив отново се беше разминала със смъртта.
Ив действително имаше силно главоболие и това опъна нервите й още повече. Имаше чувството, че в стомаха й се е свила змия, усещаше силна болка в челюстта. Благодарение на усилията на доктор Майра и на Трина, които се оказаха отлични гримьорки, синините по лицето й не си личаха. Тя хвърли поглед към огледалото и си каза, че не изглежда много зле.
— Толкова си красива, Далас — въздъхна Мейвис и огледа най-вдъхновеното творение на Леонардо. Роклята беше изискана и елегантна, изчистените линии подчертаваха стройната фигура на Ив, а бронзовият цвят придаваше топлота на лицето й.
— Градината е пълна с гости — весело продължи певицата, а младоженката изтръпна. — Хайде, погледни през прозореца.
— Говориш така, сякаш никога не съм виждала хора.
— Онези досадници, репортерите, се опитаха да се промъкнат, но неизвестно как Рурк успя да ги пропъди.
— Браво на него.
— Добре си, нали? Доктор Майра твърди, че няма да има опасни последствия, но…