— Да, добре съм. — Действително се чувстваше по-спокойна. — След като научих истината, по-лесно ще се примиря с фактите. — Спомни си за Джери и очите й неволно се насълзиха. Ала когато погледна към Мейвис, която цялата сияеше, тя отвърна на усмивката й. — С Леонардо все още ли планирате да живеете заедно?
— Временно ще се настаним в моя апартамент. Търсим ново, по-голямо жилище, където той да си устрои ателие. А пък аз ще се опитам отново да си намеря работа. — Взе някаква кутия от бюрото и я подаде на Ив. — Рурк ти изпраща това.
— Нима? — Ив отвори кутията и изпита едновременно удоволствие и страх. Огърлицата беше прекрасна — разноцветни скъпоценни камъни с меден обков.
— Споменах му, че ще бъде прекрасно допълнение към тоалета ти.
— Обзалагам се, че си го сторила. — Ив въздъхна и сложи огърлицата, както и обеците, изработени в същия стил. Помисли си, че изглежда като някаква непозната жена. Като езически воин.
— Има още нещо.
— О, Мейвис, това е предостатъчно! Рурк трябва да разбере, че… — Млъкна, когато видя букета от бели петунии. Сетне прошепна: — Винаги знае какво ще ми достави удоволствие. — Внезапно усети, че напрежението я напуска.
— Мисля, че когато някой те познава толкова добре, това означава, че лудо те обича и че ще бъдеш много щастлива.
— Дано. — Ив взе букета и застана пред огледалото. Жената, която видя там, не изглеждаше непозната. Бе просто Ив Далас, очакваща най-щастливия ден в живота си. — Рурк ще си глътне езика като ме види — прошепна тя, засмя се и тръгна към градината, където щеше да даде обет на любимия си.