Което, според Ив, беше все едно генерал да промени плановете си за предстоящо сражение. В света на Рурк бизнесът беше като изтощителна, но доходна война.
— Не е необходимо, защото съм заета. — Тя отново несъзнателно се намръщи, сетне промърмори: — Нали знаеш, трябва да си купя сватбената рокля.
Лицето на Рурк засия. Думите й бяха равностойни на любовно обяснение.
— Сега разбирам защо си толкова нервна. Нали ти обещах да се погрижа за това?
— Няма да стане. Сама ще избера и ще купя венчалната си рокля. Знай, че не се омъжвам за теб заради проклетите ти пари!
Рурк облече елегантното сако и закачливо се усмихна.
— Защо се омъжваш за мен, лейтенант? — Лицето й стана още по-мрачно, но той търпеливо продължи: — Изброй ми поне няколко причини.
— Защото си твърдоглав и никога не приемаш отрицателен отговор.
— За този отговор не получаваш точка. Опитай отново.
— Защото съм изгубила разума си.
— С това изявление няма да спечелиш пътуване за двама до Тропическия свят на звезда 50.
Ив колебливо се усмихна.
— Може би съм влюбена в теб.
— Възможно е. — Доволен от отговора й, той се приближи до нея и сложи ръце на раменете й. — Хайде, скъпа, усмихни се, пазаруването не е толкова страшно. Просто вкарваш няколко специални програми в компютъра, избираш най-подходящата рокля и я поръчваш.
— Това и мислех да сторя. — Тя забели очи. — Обаче Мейвис заяви, че идеята ми е нелепа.
— Мейвис? — Рурк леко пребледня. — Мила, нали не отиваш да пазаруваш заедно с нея?
Реакцията му успя леко да подобри настроението на Ив.
— С нея отивам. Имала някакъв приятел дизайнер.
— Боже мой!
— Твърди, че бил страхотен и че много скоро щял да се прочуе. Имал малък магазин в Сохо.
— Предлагам да се оженим незабавно. Още сега. Изглеждаш прекрасно, Ив.
Усмивката й стана още по-широка.
— Изплаших ли те?
— Направо ме потресе.
— Добре, сега сме квит. — Доволна, че е успяла да му го върне, тя се наведе и го целуна. — През следващите няколко седмици навярно няма да мигнеш от безпокойство, питайки се как ли ще съм издокарана в деня на сватбата. А сега е време да тръгвам. — Докосна лицето му и добави: — Имам среща с Мейвис след двайсет минути.
— Ив! — Той сграбчи ръката й. — Обещай ми, че няма да избереш нещо абсурдно.
— Какъв по-голям абсурд от това, че се омъжвам?
Надяваше се, че Рурк ще бъде като на тръни през целия ден, та поне мъничко да му отмъсти. Почти се беше примирила с мисълта, че ще сключва брак, но цялата изтръпваше, като си представяше самата сватба — булчинска рокля, купища цветя, музика, тълпи от хора, изказващи благопожеланията си. Истински кошмар!
Докато в главата й се въртяха мрачни мисли, тя караше бързо по Лекс авеню към центъра на града. Рязко натисна спирачките и изруга продавача, който беше навлязъл с количката си в насрещното платно. Не стига, че нарушаваше правилата за движение, но от миризмата на преварените кренвирши, разнасяща се от количката му, й се повдигна.
Без да се съобразява със забраната да се използват клаксони в града, шофьорът на таксито зад нея наду сирената и забълва ругатни по високоговорителя си. Група туристи, въоръжени с камери с размерите на човешка длан, компютърни карти и бинокли, смаяно се взираха в шеметно движещите се превозни средства. Ив поклати глава като забеляза как сръчен уличен крадец си запробива път сред тях. Когато се приберат в хотела, ще открият, че от джобовете им липсват по няколко кредитни жетони. Ако имаше време и място, където да паркира, Ив би подгонила крадеца. Но след секунда той изчезна от погледа й, шмугвайки се на въздушните си кънки сред тълпата.
„Това е Ню Йорк! — Ив леко се усмихна. — Когато си в този град, рискуваш много.“
Обичаше тълпите пешеходци, шума, непрекъснатия трескав ритъм на града. Тук човек никога не оставаше сам, ала никой не му натрапваше приятелството си. Ето защо беше дошла в Ню Йорк преди толкова много години.
Не жадуваше за непрекъснато общуване със себеподобните си, но големите пространства и самотата я изнервяха. Беше дошла в този град с мечтата да стане полицай, тъй като вярваше в реда и в закона; нещо повече — те й помагаха да оцелее. Не можеше да промени ужасното си детство, откъслечни спомени за което от време на време нахлуваха в паметта й. Но самата тя се беше променила. Превърна се в жената със силен характер, която незнаен социален работник беше нарекъл Ив Далас.
Сега й предстоеше нова промяна. След няколко седмици ще бъде не само лейтенант от отдел „Убийства“, а съпруга на Рурк. Въпросът как ще съчетава професионалните и семейните задължения, представляваше много по-сложна загадка за нея от който и да било случай в дългогодишната й работа в полицията.