Двамата с Рурк бяха изоставени деца, които не знаеха какво е родителска обич и ласка. От малки бяха подложени на жестокости и малтретиране. Понякога Ив се питаше дали точно това не ги е сближило. И двамата знаеха какво е да си беден и незначителен, гладен, изплашен и отчаян; и двамата се бяха издигнали благодарение на собствените си усилия. Може би взаимното привличане се дължеше единствено на секса, на стремежа им да обичат и да бъдат обичани, да изпитват душевна близост, която Ив смяташе за невъзможна, преди да срещне Рурк.
„Интересен проблем за доктор Майра“ — каза си тя, като си спомни за психоложката, с която често се консултираше.
Но сега не бива да размишлява нито за миналото, нито за бъдещето. Достатъчно грижи има в момента.
На три пресечки от Грийн стрийт успя да намери свободно място за паркиране. Претърси джобовете си, откри необходимите жетони, които роботът поиска с глас на малоумен, заглушаван от атмосферните смущения, и пусна в автомата достатъчно, за да осигури престоя на колата си за два часа. Каза си, че ако посещението при модния дизайнер й отнеме повече от това време, положително ще се наложи да й надянат усмирителна риза. Мисълта, че ще я глобят за неправилно паркиране, не я тревожеше ни най-малко.
Пое си дълбоко въздух и се огледа. Не идваше често в тази част на града. Убийства се извършваха навсякъде, но все пак Сохо беше крепост на млади и начинаещи хора на изкуството, които уреждаха недоразуменията си на чашка евтино вино или черно кафе.
Сега лятото се бе възцарило в този квартал. Количките на продавачите на цветя преливаха от рози — червените и розовите си съперничеха с хибридните сортове на райета. Равномерният шум от превозните средства изпълваше улиците, вагоните на въздушната железница преминаваха с громолене, като се позадъхваха върху надлезите. Пешеходците предпочитаха да се движат по тротоарите, макар някои да използваха конвейерните ленти. Почти всички носеха широките роби, така модни сега в Европа, претенциозни сандали, странни украшения за глава и блестящи верижки на ушите, които достигаха чак до раменете.
На всеки ъгъл и почти пред всеки магазин художници излагаха акварели, картини с маслени бои и компютърни графики, съперничейки си с продавачите на храна, които рекламираха хибридни плодове, ледено кисело мляко и зеленчукови пюрета без консерванти.
Членове на сектата на непокварените, които живееха предимно в Сохо, вървяха бавно по тротоарите. Главите им бяха обръснати, снежнобелите им роби се влачеха по земята, а очите им налудничаво проблясваха. Ив подаде няколко жетона на един от тях, който изглеждаше особено благочестив и беше възнаградена със сияйна усмивка и лъскаво камъче.
— Неопетнена любов! — възкликна младежът. — Неопетнено щастие!
— Добре, де — промърмори Ив и побърза да се отдалечи.
Пообиколи квартала, докато открие ателието на многообещаващия дизайнер Леонардо. Заемаше третия етаж на една сграда, а витрините бяха отрупани с толкова странни по цвят и кройка тоалети, че Ив нервно преглътна. Предпочиташе семплите дрехи, които Мейвис наричаше „скучни и неугледни“.
Ив се качи на елеватора, за да разгледа по-отблизо витрините на ателието и установи, че Леонардо също няма вкус към „скучното и неугледното“.
Стомахът отново я сви, този път по-силно, докато се взираше в изложените тоалети, украсени с пера и мъниста, и в триката, изработени от каучук, обагрен в различни цветове. Макар че би изпитала огромно удоволствие при вида на ужасеното лице на Рурк, все пак не възнамеряваше да се омъжи в костюм от каучук.
Ала това съвсем не бе всичко. Очевидно Леонардо смяташе рекламата за разковничето на успеха. В центъра на витрината призрачно бял манекен без лице беше обвит с прозрачни шалове, които вибрираха така, сякаш коприната беше жива.
Ив сякаш я усети как пълзи по кожата й и настръхна. Помисли си: „Да пукна, ако отида там!“ Обърна се да побегне и връхлетя върху Мейвис.
— Моделите му са върхът, нали? — Певицата прегърна Ив през кръста, като й попречи да побегне, и замечтано се втренчи във витрината.
— Слушай, Мейвис…
— Освен това има невероятни хрумвания. Наблюдавала съм го как скицира с помощта на компютъра. Идеите му са щури.
— В случая съм съгласна с теб. Мисля, че…
— Леонардо умее да проникне в душата на всяка жена — прекъсна я певицата, която добре познаваше душата на Ив и знаеше, че приятелката й е готова да избяга. Самата Мейвис беше облечена с гащеризон в бяло и златисто, който я правеше да изглежда ефирна като фея, и носеше обичайните си обувки с подметка, дебела десетина сантиметра. Отметна буйната си, къдрава коса, която днес беше боядисана в черно с бели кичури, преценяващо изгледа приятелката си и се усмихна.