Ателието беше просторно, с висок таван, навсякъде се виждаха различни платове, спускащи се като тъмночервени каскади и абаносови водопади по стените, стелещи се върху масите и върху пода като бледозелени езера.
— Господи! — успя да прошепне тя, почти онемяла от смайване.
Освен платовете, по масите, столовете и на пода бяха натрупани подноси и купи, преливащи от лъскави панделки, ширити и най-различни копчета. И още шарфове, колани, шапки и воали, нахвърляни до недовършени рокли от блестящи материи, обсипани с фалшиви скъпоценни камъни и с дълбоки деколтета. В ателието се носеше натрапчивата миризма на тамян, примесена с аромата на стотици цветя.
Ужасена и пребледняла, Ив се обърна към приятелката си и заяви:
— Мейвис, може би съм пропуснала да ти го кажа, но искрено те обичам. А сега изчезвам и нито дума повече!
— Далас! — Певицата нервно се изкикоти и я сграбчи за ръката. За такава крехка жена беше учудващо силна. — Отпусни се. Поеми си въздух. Гарантирам, че Леонардо ще те уреди с невиждана рокля.
— По-скоро добре ще ме подреди. Именно от това се страхувам.
— Лимонов чай с лед — обяви Леонардо с мелодичния си глас, като се появи иззад завесата от изкуствена коприна с поднос, върху който бяха поставени три чаши. — Моля ви, скъпи госпожи, седнете, чувствайте се като у дома. Та нали трябва да се опознаем, преди да пристъпим към работа.
Без да откъсва поглед от вратата, Ив седна на ръба на един стол и колебливо промърмори:
— Слушай, Леонардо, навярно Мейвис не ти е обяснила всичко. Разбираш ли, аз съм…
— Детектив от отдел „Убийства“. Чел съм за вас — галантно обяви дизайнерът и се настани до Мейвис на канапето с необикновена форма, като певицата почти се озова в скута му. — Последният случай, който разследвахте беше широко отразен от медиите. Признавам, че ми направихте голямо впечатление. Подобно на мен вие също разгадавате различни тайни.
Ив отпи от чая и с изненада установи, че е великолепен.
— Какво общо има работата ти с разрешаването на загадки?
— Нима не разбирате? Когато видя една жена, моментално си представям каква дреха ще й подхожда най-много. Сетне се залавям да открия коя е тя, с какво се занимава, как живее. Какви са стремежите и мечтите й, как изглежда в собствените си очи. Накрая взимам предвид всичко това и подреждам късчетата от мозайката, за да създам образа на тази жена. Сега разбирате, че отначало тя е загадка, която трябва да разреша.
Без да се свени, Мейвис похотливо го изгледа и въздъхна:
— Казах ли ти, че е истински вълшебник, Далас?
Леонардо широко се усмихна и я целуна зад ухото.
— Приятелката ти е притеснена, гълъбчето ми. Страхува се, че ще я издокарам в розова рокля с пайети.
— Великолепно хрумване, скъпи.
— Вероятно в подобен тоалет ти ще изглеждаш главозамайващо, миличка. — Той отново се обърна към Ив и усмивката му стана още по-лъчезарна. — Значи ще се омъжвате за загадъчния и могъщ Рурк?
— Натам вървят нещата — мрачно промърмори тя.
— Запознали сте се, докато сте разследвала… случая Деблас, ако не се лъжа. И сте го пленила с кехлибарените си очи и със сериозната усмивка.
— Не намирам, че съм…
— Естествено — прекъсна я дизайнерът, — тъй като не можете да се видите през неговите очи. Или през моите. Когато ви погледнат, мъжете забелязват една силна и смела жена, която едновременно е толкова крехка и уязвима.
— Я признай, действително ли си дизайнер, или пък си психоаналитик? — заядливо попита Ив.
— В нашата професия тези две понятия са свързани. Кажете, лейтенант, как Рурк успя да ви спечели?
— Да не съм трофей, че да ме печели! — тросна се младата жена и отмести чашата си.
— Великолепно! — Леонардо притисна дланите си една към друга и замалко не се разплака. — Вие сте огнена, независима жена, но дълбоко в душата си мъничко се страхувате. Ще бъдете приказна младоженка. А сега да се залавяме за работа. Елате с мен. — Той се изправи.
Ив също стана и заяви:
— Слушай, не виждам смисъл взаимно да си губим времето. Просто ще си поръчам…
— Елате с мен — повтори Леонардо и я хвана за ръката.
— Ив, дай му една възможност — обади се Мейвис.
За да й достави удоволствие. Ив позволи на дизайнера да я преведе покрай и под водопада от най-различни материи, докато се озоваха в шивалнята, също така претъпкана с материали и недовършени проекти.
Когато забеляза компютъра, на Ив й поолекна на сърцето. Но радостта й беше преждевременна, защото се озърна и забеляза окачени по стените скици, изработени с помощта на същия този компютър, от които я побиха тръпки. В сравнение с тях розовата рокля с пайети би била връх на елегантността.