Манекените със странно издължени тела приличаха на мутанти. Някои носеха само пера, голотата на други се прикриваше от изкуствени скъпоценни камъни. Няколко бяха облечени в подобия на дрехи, изработени в невероятен стил — със заострени яки и поли с размерите на носна кърпа, гащеризоните пък плътно прилепваха към тялото — манекените приличаха на участници в парада по случай Хелоуин.
— Мостри за първото ми ревю — гордо обяви Леонардо. — Нали разбирате — висша мода с привкус от ежедневието. Девизът ми е: дръзко, уникално, шокиращо.
— Прекрасни са! — възкликна Мейвис.
Ив й хвърли убийствен поглед и скръсти ръце.
— Май забравих да спомена, че бракосъчетанието ще се извърши у дома и ще присъстват само неколцина приятели.
— Ъ-хъ. — Леонардо вече се бе настанил пред компютъра и пръстите му пробягваха по клавиатурата. — Вижте тази… — На екрана се появи скица, от която кръвта на Ив се смръзна.
Роклята беше с цвят на урина и бе украсена с мръснокафяви волани, спускащи се от фестонираното деколте чак до подгъва на полата, която беше триъгълна и към нея бяха пришити изкуствени камъни с големината на детско юмруче. Ръкавите бяха толкова тесни, че на всяка жена, дръзнала да облече това творение, положително биха й изтръпнали пръстите.
Леонардо натисна друг клавиш и Ив имаше удоволствието да види, че гърбът на роклята е изрязан далеч под кръста и обточен с пухкави пера.
— Изобщо не ви подхожда — каза Леонардо и гърлено се засмя при вида на пребледнялото лице на Ив. — Извинете, не устоях на изкушението… на вас… ще подхожда по-семпла дреха с изчистени линии, но не прекалено женствена — разсъждаваше на глас той, докато продължаваше да работи. Постепенно на екрана се оформи нова скица.
Пъхнала ръце в джобовете си, Ив го наблюдаваше и си мислеше, че сътворяването на един модел изглежда толкова лесно. Роклята беше едновременно семпла и елегантна, с малко деколте, с дълги ръкави, които завършваха с островръхи маншети. Все още като на тръни младата жена очакваше Леонардо да добави украшения и висулки, които да развалят целия ефект.
— Добре… още няколко детайла… — разсеяно промълви той и отново обърна изображението. Отзад роклята бе също тъй елегантна, с шлиц, стигащ до коленете. — Едва ли ще искате шлейф?
— Шлейф ли? — подозрително попита Ив.
— Не, разбира се. — Леонардо се усмихна и я погледна изпод око. — Трябва да решим какво ще сложите на главата. Косата ви…
Тъй като беше свикнала с подигравките поради неугледната си прическа, младата жена нервно разроши косата си.
— Ще я закрия, щом се налага.
— Не, не, косата ти е прекрасна.
— Нима? — Ив смаяно отпусна ръка.
— Повярвай ми. Трябва само да се оформи. Познавам един фризьор… — той разсеяно махна, сетне добави: — Цветът й, тези кафяви и златисти тонове, и късата прическа много ти отиват. Ще я подстрижем леко и… — Леонардо я огледа с присвити очи. — Не, определено нямаш нужда от воал, нито от цветя в косата. Лицето ти е най-голямото украшение. А сега да решим от каква материя и какъв цвят да бъде роклята. На този модел най-много отива да бъде ушит от истинска коприна. — Моделиерът се понамръщи. — Разбрах от Мейвис, че настояваш сама да платиш сметката.
— Точно така, нали роклята е за мен.
— Заинатила се е като магаре по този въпрос — намеси се певицата. — Бълха го ухапала Рурк, ако се изръси с няколко хилядарки.
— Въпросът не е в парите…
— Точно така. — Леонардо отново се усмихна. — Е, все ще измислим нещо. Колкото до цвета… смятам, че белият няма да подхожда.
Той седна пред компютъра и занатиска бутона за палитрата. Ив смаяно наблюдаваше как цветът на роклята последователно преминава от снежнобял в кремав, в светлосин, в яркозелен и изобщо във всички багри на дъгата. Макар че Мейвис възторжено възкликна няколко пъти, моделиерът отрицателно клатеше глава.
Накрая се спря на бронзовото.
— Ето, точно това ни трябва. Идеално съчетание с очите, с косата ти. Ще бъдеш блестяща, царствена. Истинска богиня. В допълнение ще ти е необходима огърлица, дори две, но с различна дължина, изработени от… изработени от скъпоценни камъни с меден обков. Рубини, топази, оникси. Също червен халцедон и може би турмалини. Рурк ще се погрижи за това.
Досега Ив не беше обръщала внимание на облеклото си, ала в този миг установи, че копнее да притежава тази рокля.
— Много е красива — предпазливо изрече и наум запресмята спестяванията си. — Но не съм сигурна, че ще я поръчам. Мисля си, че… коприната не е по джоба ми.
— Няма да ти струва нито цент при едно условие — заяви Леонардо и забеляза как младата жена отново настръхна и подозрително го изгледа. — Обещай, че ще ми разрешиш да изработя шаферската рокля на Мейвис и че ще купиш мои модели, когато подновяваш гардероба си.