О, Зевсе, гръмовержецо на червените мълнии, молех се аз, дай ми сила да се изправя срещу Небесните създания!
Отново върнах чибука.
— Благодаря ти, Хасан, но още не съм готов да катеря дървото Бо6.
Надигнах се и се отправих към мястото, където бях оставил раницата.
— Съжалявам, че трябва да те убия тази сутрин — провикна се той след мен.
Веднъж, докато пиехме бира в една планинска хижа на планетата Дивбан с някакъв вегиански търговец на информация на име Крим (който отдавна е мъртъв), аз погледнах през широкия прозорец към най-високата планина в цялата позната вселена. Заговорих затова защото на сутринта на дуела внезапно почувствах съжаление, задето така и не направих опит да изкача тази планина. Става дума за едно от онези налудничави хрумвания, които винаги ти идват на ум в най-неподходящия момент и си обещаваш, че един ден ще го изпълниш, а после някоя сутрин се пробуждаш и разбираш, че вече е твърде късно.
Тази сутрин лицата на всички имаха безизразен вид.
Светът навън беше ясен и ведър, огласен от песните на безброй птички.
Бях забранил да се включва приемника докато не свърши дуелът, така че Фил събра само онези неща, които смяташе, че могат да му потрябват.
Лорел нямаше и представа. Също и Радпол. Никой нямаше да научи, докато не се свърши.
След като приключихме с предварителната подготовка измерихме разстоянието.
Заехме местата си в двата срещуположни края на поляната. Слънцето изгряваше от лявата ми страна.
— Готови ли сте, господа? — извика ни Дос Сантос.
„Да“ и „Готов съм“ бяха отговорите.
— Длъжен съм да опитам за последен път да ви разубедя. Някой от вас съгласен ли е да преосмисли решението си?
„Не“ и „Не“.
— Всеки от вас разполага с десет камъка с еднаква големина и тегло. Правото да стреля пръв се пада както следва на предизвикания — Хасан.
И двамата кимнахме.
Дос Сантос се отдръпна назад и сега между нас нямаше нищо освен петдесет метра въздух. Бяхме заели странична позиция, за да предоставяме възможно най-малка площ за удар. Хасан постави първия камък в прашката.
Наблюдавах го как я размахва все по-бързо над главата си и изведнъж ръката му се стрелна напред.
Нещо изпука зад гърба ми.
Само това.
Неточен изстрел.
Поставих камък в своята прашка, изтеглих ръката си назад и я завъртях. Въздухът свистеше от порещия го ластик.
Запратих камъка с всичката сила, която бях събрал в дясната си ръка.
Малкият снаряд само облиза лявото рамо на Хасан, почти без да го докосва. И разкъса ръкава.
Камъкът отскочи от едно дърво зад него и най-сетне се изгуби от погледа.
Настъпи тишина. Птиците бяха прекратили утринния си концерт.
— Господа — обади се Дос Сантос, — и двамата получихте възможност да уредите възникналото неразбирателство. Смело мога да заявя, че се изправихте един срещу друг с чест, отдадохте дължимото на гнева си и трябва вече да сте удовлетворени. Желаете ли да прекратим дуела?
— Не — отвърнах аз.
Хасан само потърка ожуленото си рамо и поклати глава.
Той впримчи втория камък в прашката, завъртя я с рязко и силно движение и го запрати към мен.
Точно между ребрата и хълбока, ето къде ме удари.
Строполих се на земята и светът се обагри в черно.
Само след миг светлината блесна отново, но бях превит на две и нещо с хиляди зъби се беше впило в тялото ми и не желаеше да го пусне.
Останалите понечиха да изтичат при мен, но Фил ги спря.
Хасан не мърдаше от мястото си.
Дос Сантос се приближи.
— Ще можеш ли да станеш? — попита ме тихо Фил.
— Да. Трябва ми само минутка да потуша пожара и съм готов.
— Какво е положението? — поинтересува се Дос Сантос.
Фил му каза.
Опрях ръка в ударения хълбок и се надигнах, като дишах тежко.
Пет-шест сантиметра по-нагоре или надолу и сигурно щеше да ми счупи някоя кост. Но и така болката беше нетърпима.
Разтърках удареното и раздвижих дясната си ръка за да проверя как работят мускулите. Всичко беше наред.
Едва тогава вдигнах прашката и я заредих.
Този път щях да го ударя. Предчувствах го.
Въртях, въртях и накрая запратих камъка с невероятна бързина.
Хасан се просна, стиснал с ръце лявото си бедро.
Дос Сантос застана до него. Двамата размениха няколко думи.
Наметалото на Хасан бе поело донякъде удара. Кракът му не беше счупен. Каза, че е готов да продължим веднага щом успее да се изправи.