Около пет минути го масажира, преди да се надигне отново. През това време болката в страната ми бе отслабнала до притъпено пулсиране.
Хасан нагласи камъка бавно, внимателно…
После се премери. Накрая вдигна прашката и започна да я върти…
През цялото това време имах усещането — непрестанно нарастващото усещане, че трябва да се облегна малко повече на десния крак. Така и направих.
Той изметна ръка и камъкът литна.
Този път ожули гъбичките по лицето ми и разкъса лявото ми ухо.
Елен изпищя, но млъкна.
Малко по-вдясно и сигурно въобще нямаше да я чуя.
Мой ред беше.
Гладък, сивкав, камъкът излъчваше предвестие за смърт…
Аз ще съм, сякаш ми шепнеше той.
Едно от онези на пръв поглед незабележими пощипвания на дланта, към които винаги съм се отнасял с уважение.
Изтрих кръвта от бузата си и поставих камъка.
Сякаш смъртта направляваше десницата ми, когато я вдигнах за удар. Хасан също го почувства, защото трепна. Видях го въпреки разстоянието, което ни делеше.
— Останете по местата си и хвърлете оръжията — разнесе се тогава непознат глас.
Говореше на гръцки, та само Фил, Хасан и аз можехме да го разберем. Може би Дос Сантос и Червената перука. Не бях сигурен.
Но всички виждахме ясно автоматичната пушка, която носеше говорещият, както и мечовете, боздуганите и ножовете, с които бяха въоръжени близо трийсетте човеци и получовеци, които го придружаваха.
Коритяни.
Коритяните са изключително опасни.
Те винаги получават жадувания къс месо.
Предпочитат го печено.
Дори ако е от приятел.
Но може да е варено, или сурово…
Говорещият изглежда бе единственият, въоръжен с огнестрелно оръжие.
… А аз имах само шепа смърт, която се въртеше бясно над рамото ми. Струваше ми се, че той заслужава тази чест.
Главата му избухна в кървав облак.
— Да ги избием! — викнах аз и останалите последваха примера ми.
Джордж и Даяна бяха първите, които откриха огън. После Фил измъкна отнякъде автомат. Дос Сантос вече тичаше към раниците. Елен го следваше по петите.
Хасан не се нуждаеше от заповедите ми за да убива. Единствените оръжия, които носехме двамата с него, бяха прашките. Коритяните бяха на по-малко от петдесетина метра, разпръснати в безредна формация. Той успя да свали двама от тях преди да се втурнат в атака. Аз ударих още един.
Другите пресякоха с едри скокове поляната, прескачайки труповете и надавайки безумни крясъци.
Както вече споменах, не всички бяха хора: имаше някакво високо, крехко същество с двуметрови крила, покрити с язви, зърнах неколцина микроцефали с толкова много коса, че изглеждаха съвсем без глави; в тълпата се мярнаха чифт Сиамски близнаци, следваха ги двама или трима стеатопигици7 и три огромни, озъбени чудовища, които продължаваха да се носят въпреки огнестрелните рани в гърдите и коремите им, по-късно видяхме, че ръцете на едно от тях бяха дълги поне шейсет сантиметра и дебели цяла педя, а другото страдаше от болест, подобна на елефантиазата. Някои от останалите на пръв поглед изглеждаха съвсем нормални, но лицата им бяха изкривени от злоба и ненавист, а телата им покрити с парцали. Брадясали, вмирисани на пот и мърсотия.
Изстрелях още един камък, но не попаднах в никого, защото вече ме бяха обкръжили.
И тогава започнах да удрям — с ръце, крака, лакти, без да мисля за последствията. Стрелбата се разреди, после съвсем утихна. Все някога трябва да спреш, за да презаредиш, а и оръжията нерядко засичат. Най-лошото беше болката в хълбока. Все пак успях да поваля трима, преди нещо да ме халоса отзад по главата и да се строполя напълно безжизнен.
ГЛАВА 10
За да се свестя в някакво осезаемо горещо място…
Осезаемо горещо място, което вонеше като конюшня…
Да се свестя в мрачно, осезаемо горещо място, вонящо като конюшня…
… и което трудно може да се определи като най-подходящата среда за спокойствие на духа, уталожване на стомаха и възстановяване на притъпените сетива.
Въздухът беше топъл като в пещ, миришеше гадно, а пода беше покрит с кал и нечистотии — при това имах възможност да го изучавам от непосредствена близост.
Изстенах, мислено преброих всичките си здрави кости и седнах.
Таванът беше нисък и продължаваше да се спуска до мястото, където опираше в черната стена. Единственият прозорец гледащ навън беше тесен и закрит с решетка.
Намирахме се в задната част на някаква дървена барака. На отсрещната стена имаше друг зарешетен прозорец, но той гледаше навътре. Зад него бе разположена втора, по-просторна стая и в този момент Джордж и Дос Сантос разговаряха с някого в този стая. Хасан лежеше в безсъзнание или мъртъв на няколко крачки от мен, лицето му бе покрито със засъхнала кръв. Фил, Миштиго и момичетата си шепнеха нещо в ъгъла.
7
стеатопигия — (мед.) — ненормално натрупване на тлъстини в седалищната област — бел.прев.